Има ли те още?

Срещите са кратки – емоционални, истински, изцеждащи всяка капка здрав разум. Безметежност, без въпроси! Сляпо усещане за пълна хармония, изпълва наситения от емоции въздух. Рядкост…
Пропилява малко време, малко нерви и прекрачва границите на собствените си представи за това кой е всъщност. Провъзгласява се за новатор на собствения си живот. Ловко избягва неудобните въпроси, дългите обяснения, личностната изневяра. Не умее да е клоун, но често прави представления! Заслужени аплодисменти за старанието. Периодично се губи. Играе на криеница с живота. Хлапе, мъж, играч, крадец на мисли… По детски обича, по мъжки иска. Гравитира между лудостта и примирението, между себе си и другите. За него „средата“ е мястото, където той никога няма да бъде.
В желанията си е променлив, неузнаваем става – от днес за утре. Рядко е трагичен, но трагизмът му е ослепителен – като него самия. Непробиваема стена от емоции, желания, мечти, той притежава онзи дух на времето-непроменлив, търсен, чакан и така трудно откриваем.

Advertisements

Аз съм, Ти си

Аз съм онази сянка на съмнение,
онова движение на мислите,
прокрадващо се в съзнанието ти.
Аз съм онази скрита сила,
която те окрилява да се бориш!
Аз съм онова тихо дихание,
което усещаш нощем,
когато си сам!
Аз съм и заблудата,
че можеш без мен.
Аз съм оново нечовешко желание да бъдеш обичан
и да не ти е все едно от кого.
Аз съм онова непрестанно безпокойство,
създаващо усещане за непълнота в живота ти.
Аз съм усмивката на лицето ти
след погледа ми по теб.
Аз съм емоцията, която създаваш с думите ти!
Аз съм, защото Ти си и
Ти си, защото Аз съм!

Кои сме всъщност?

Старомодно е да си обичан,
модерно – да си независим.
Старомодни са и думите – клишета,
модерно е сякаш без думи да общуваш.
Старомодни са и
мислите ни – някой мислил е същото преди.
Старомодно е да бъдеш себе си,
модерно е – да си хамелеон.
Модерно е да си над нещата,
да можеш да си сам сред всички и
пак да си щастлив.
Модерно е да не обещаваш
от страх обещанието да не нарушиш.
модерно е…
а колко преходно е всъщност.
Модерни сме отвън,
а толкова клиширани отвътре.
Май отдавна съм избрала да съм старомодна.

отказвам се

Отказвам се
от себе си
от теб
от всичко досега.
Отказвам се
без капчица тъга,
нищо не искам в замяна
това ще е част от мойта промяна.
Отказвам се
за да се върна друга
по-различна
по – себе си.
Отказвам се
от обяснения
в дълги изречения
от безмислени слова,
напомнящи за всичко ОНОВА.

Top Posts & Pages

heartbeats

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

Sur Les Toits Parisiens

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

My Point Of View

and your point of acceptance

%d bloggers like this: