Siempre Me Quedara

на колко езика да ти кажа

това, което си за мене ти,

с колко думи да опиша,

с какви цветове да нарисувам –

това, което във душата ми стои.

как?

да съм и да не съм

словосъчетания и рими,

…. хоризонти с теб напред

аз виждам, така необозрими.

прости ми!

не намирам думи, цветове и рими,

за да те запечатам с тях, любими.

http://www.youtube.com/watch?v=z-HKvYDTpoc&feature=g-vrec

Връзка

накратко

събирам те с шепи по себе си,

  обличам те в мисли крилати,

позирам с тебе пред хората,

      заставам зад теб в тишината.

      На всяка секунда от минутата

  мисълта си насочвам към теб

от обич ми иде да изчезна…

       островчета, полуостровчета – чудя се къде да се скрия.

на пътя

уличката е краят  на пътя,  калдъръмен, стръмен ,

по който минаваш сега. Силата ти не е в устойчивостта,

тя е в мисълта за утрешния ден през болката на днес.

По покривите на израстването, след градушката от думи,

сърцето те боли от истини.

пеперуди в корема или нещо подобно

пеперудите в корема…клиширано,

пеперудите в корема…

с отварянето на вратата,

 излитат.

умират, крилата им горят.

с отварянето на вратата,

разпиляват се сами,

търсещи усещането от преди.

с отварянето на вратата пеперудите ги няма,

посоката е неизвестна,

но ще напомнят за себе си на някой друг.

 

корените и квадратите,

плюсовете и минусите, умножени и разделени заедно –

математическото решение на всеки въпрос. Аз и (+) Той е равно на НИЕ!

ноември

ноември ме събра със теб

и цяла зима изучавах кой си всъщност ти.

напролет очертанията на сърцето ми

намериха израз в писането,

 и сънувайки  думите,

съставих изречения от дъното на душата си,

за да мога по – лесно да дочакам

лятото на нашата любов,

за да запечатам в стих

стъпките,

разпилени по пода на вярата,

по стръмнината на очакванията,

по пътя на  надеждата.

Дали е ?

коленичил пред нея,

на прага да се предаде пред себе си,

пред женската й чувственост,

пред момичешкото й излъчване,

пред  желанието да я закриля,

гадае по лицето й, какво би било “ Ако“ .

потъва негласно в сияйното й излъчване,

в красотата на думите й,

в наивността на идеите й

и как му се иска тя да остане такава.

Но…

мъдростта не й прилича,
хищна птица е,
вперила устремен поглед в целта.
скандално арогатна,
вените й личат от напрежение,
сякаш всеки момент ще нападне.
не й прилича целомъдрието,
необуздана е до крайност.
емоционално ненаситна,
пълна с живот,
хищна птица е,
от ноктите й боли.

На всеки 30 минути

Погледна през прозореца, през рамото му и успокоена отпусна глава. Слънцето озаряваше силуета му, докато тя привидно замислена осъзнаваше, че е любимата й сутрин, любимият момент и това е то – щастието. Остана унесена – секунда -две, докато мислено се усмихваше на обичта по детски – на онази, при която не можеш без другия – чиста, искрена, непреходна и неподвластна на дребните неща. Навярно и преди бе мислила за това, но сега – преплитането на настояще и бъдеще така силно я развълнува, че просто не можеше да сдържа емоциите си. А беше ли нужно? Идеите, които думите им обрисуваха, добиваха очертания и тя ясно можеше да „види“ всяка негова дума.
Смирена! Така се усещаше, макар понякога приливът на енергия да беше така неудържим и тя да изпадаше в едно от онези състояния, в които хаотично се движеше … навсякъде. Малко хаос, малко смирение и още нещо, което допълваше душевността й. Руменината по бузите, когато той заговори я издаваха – беше разкрита. Така трудно й бе да прикрива себе си, а той толкова дълго бе чакал, за да я разкрие. На всеки 30 минути щастие, на всеки 30 минути истина…

Previous Older Entries

Top Posts & Pages

heartbeats

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

Sur Les Toits Parisiens

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

My Point Of View

and your point of acceptance

%d bloggers like this: