До там и обратно

Като че ли бях подготвена- дресирах се  да го очаквам преди да се е случило. Да осъзная последиците преди да са настъпили, да ги приема. Да измисля разни начини на реагиране, да  съм стабилна.

Не бях – нито подготвена, нито стабилна, нито реагирах. Движех се по инерция, дори не помня точно какво съм казала – но ясно си спомням – буцата в гърлото – спираща това, което наистина ми се искаше да направя.

Взимах разни решения- бързи, съхраняващи и малкото сила, която бе останала – у мен,  у тях.

Спомням си първото изричане – после първите сълзи, първия опит да ги задържа и неутeшимата тъга след това.

Женското у мен проговаряше със страшна сила, осъзнавайки какво ще бъде … след това. Заболя ме главата, но нямах желание да направя и минимално усилие, за да спре.  Предстоеше суетнята – объркани погледи, пълни със същите въпроси, за които уж се бях подготвила, пълни с очаквания ситуацията да се реши, като че ли “ от само себе си“.  Ала нямаше да е така. Предстоеше път… дълъг път…. и не знаех дали ще успея да го извървя до край….

Утопично…

С теб трябва да имам търпение,

поне на няколко пъти повече от необходимото. С теб трябва да съм внимателна, предвидлива, компромисна, смела,

усмихната, „над нещата“, „влизаща в положение“,

бързо забравяща, лесно прощаваща, тихо присъстваща.

 С добро сърце,

с чиста душа – нобременена – като на новородено. О, Боже! Каква химера! Да не изопачавам, да не преигравам, да не капризнича, да не искам/изисквам!  Да съм „мъжко момиче“ – поне целодневно!

Уж да съм себе си – ама през твоите очи.

А ти как ме виждаш?

До теб съм

Не искам ти да си сама,

не искам да те пусна,

но и сили нямам да те задържа.

Опитвам се да ти покажа,

макар не с думи винаги,

 да ти  докажа – колко нужна си ми ти.

И в случай, че забравиш,

когато пишеш не пропускай да добавиш,

че има ме в света ти цветен,

че до теб съм вече,

че по лицето са следите – от онова, което не изрече.

 

без заглавие

онези са любимите ми месеци,

пълни с наситеност, цвят, вълнение и недоизказани мисли-

недоизказани, но почувствани.

онези месеци,  когато правиш избора си!

и  се отдаваш на сладостта от споделянето – на себе си с друг.

слагаш край на страха и поставяш началото на любуването- на съзерцанието на това, което ти е  най – мило.

съзерцаваш, докато те заболят очите – от обичане, от отдаденост, от копнеж.

и затваряш очи – победен от прекрасното, което си видял …

Писмо до теб!

Сънувах те!

За първи път от толкова време!

Бягахме заедно – странно, нали?

точно аз да го сънувам…

Понякога ми се говори с теб

Иска ми се нещичко да ти разкажа,

може би малко да поплача,

за отминалото време

да отпусна така натежалите мисли.

Въпроси вече не задавам,

няма кой да им отговори

и май се примирих с това

А така не обичам примирението, ти знаеш!

Дните ми са прекрасни, не ме мисли

Всеки запълва различно празнините в живота си….

И може би, заради така реалния сън,

днес за първи път плаках,

горчиво, безнадеждно,

като малко дете….

Тъжно ми стана …. за мен….

за предателството,

и любовта – без ангажимент,

за липсата на смелост….

за това, че ми отне… себе си

И в този момент те намразих….

със същата сила, с която те обикнах….

статусът ми?

статусът ми е „био“ ,

жива, странстваща,

обвързана – от дълго

не с хора-

а с душа…

Да не забравя

Не държа чувствата си на каишка … пускам ги свободно – да се разпиляват,
после пак да се събират – написани, изречени, помислени.
Оцветени от палитрата на живота, объркани от сезоните, но така истински.
Смело искам повече от това, за да не е по повърхността и забелязвам, че повърхностното ми е чуждо. Не ми се неглижира всекидневието само, за да не излизам от рамките на общото. Трябва да има повече от това – свръхусещане!!! Нещо повече от носталгията по това, което не е, нещо повече от сивото в мислите, нещо повече от празните думи, клиширащи и поставящи граници. „Небето ми е граница“ – както се пее в една песен! А защо не добавим и звездите? 🙂

 

 

И е така !

Мисля си как обичам да те обичам. Да изпълвам сетивата си с истински емоции, да догонвам мечтите си, да коленича пред щастието и да обещавам всичко, за да е все така, все със теб…  И ако е грешно, правилно или нелогично, несериозно, елементарно-прозаично, дребно, мащабно… о, аз искам все да е така – да мога да усещам силата на емоцията от общуването на любовта ми с теб.  Да не те дочаквам, защото съм с теб, преди да си ме срещнал и те описвам с ей такива думи. Да съм с теб е като  подарък за времето, когато скрих любовта си, а ти я пази…. и я запази като някакво съкровище – непокътната.  За пазeнето и за стойностното – за това е смисълът ни –  да пазим непокътнато – най- ценното …

Top Posts & Pages

heartbeats

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

Sur Les Toits Parisiens

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

My Point Of View

and your point of acceptance

%d bloggers like this: