четене с разбиране

imagesCASDQARQ               На монолог ми прилича третото действие на първата част от ненаписания роман,

 без реална заплаха, но заплашително реално застава в центъра на събитията-безмълвието.

Безмълвно уморено, апатично интровертно, героите стоят нащрек,

  А проговорят ли – от думите им се раждат оръжия,

от неказаното-бъздънни ями,

   личностни пропадания, духовни падения!

                       Да изучаваш реакциите, под знака на удивителната в тях, не е лесна работа,

    и е  къртовски труд – от сутрин до вечер, докато се научиш да четеш с разбиране!

Advertisements

без заглавие

зная ти думите,

зная им смисъла – и на онези, което уж нищо не казват.

зная да ги разтълкувам, когато говориш неразбираемо,

и  умът ми заема формата на въпросителна, за да стигна до смисъла.

Говори просто, от сложности ми призлява…

без заглавие

от всяка дума, сътворявам история,

              от всяка дреха съшивам моменти,

от всичко правя те по мен,

           да ми приличаш и да си ми по мярка.

По … Коледа

imagesCAMRCY37

    По Коледа се случвали чудеса? По Коледа хората ставали по-добри?
По Коледа не се случват чудеса! По Коледа хората не стават по-добри – хората просто се уморяват да са кофти. В края на годината решават да се пробват пак и да загърбят всичко лошо. По Коледа се сещат, че може и да е иначе. Настройват се психически, че трябва да им е весело, празнично, че трябва да ги е грижа за ближния. Опитват се да събудят дълбоко заспалото си благородство. И някак им се получава – чудно, но факт. Всеки може да се сдобие с ореол – под наем, разбира се. Да си сложи някакво положително лого и да се разхожда по заледените зимни улици с усещането, че  „логото прави човека“. Сякаш зимата приспива бдителността и засилва леността в душата до безразличие.
   „Само да минат тия празници.“ Да минават, защото не се трае да си в роля денонощно. „Само да минат тия празници!“ И след фойерверките от „промяната“, цветните опаковки под елхата (как ги обичам!:)), компромисните решения с некомпромисни хора, идва моментът …. на разочарованието. Промяна няма, а и Коледа е минала – няма мили обещания, логични обяснения, благородни постъпки.
    По Коледа хората мечтаят и си пожелават нещо! А какво правят през останалата част от годината? Чакат до Коледа… Нека не чакаме до Коледа, за да сме благородни, добри и човечни. Нека на Коледа затвърдим положителното усещане за това, което сме – целогодишно.
Дойде ли и моят ред да си пожелая нещо? Ако не е – ще се прередя… И така…

Зимата не ми е любима… толерантността ми към нея се изчерпва на 26.12. – всяка година! Но тази е различна, затова си пожелавам за Коледа – здраве, повече комфорт на душата и любов в сърцето (ако има място).
 
Весели празници  и  сбъднати желания 🙂
 

без заглавие

pweedie-cover-photo-1606неутрална,

далечна, неразбираща … като теб

Аз съм…

на върха на езика,
в началото на думата,
в края на мисълта.
в дъното на душата,
в туптенето на сърцето…

сънен поглед
по изгрев слънце,
отпуснати клепачи
в полунощ-
катаклизъм от превъплъщения,
истинско бедствие.

Top Posts & Pages

heartbeats

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

Sur Les Toits Parisiens

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

My Point Of View

and your point of acceptance

VINTAGE REFLECTION

By Amy Purfield-Clark

%d bloggers like this: