разкъсвам!

уча се да не задавам въпроси,
да се наслаждавам на момента…
с буца в гърлото.
да попивам всичко..
да гледам,
без да виждам – за да не потъна.
уча се да не прекроявам и да не съшивам,
а да раздирам и да хвърлям.
да извръщам глава,
когато искам да крещя.
да съм безразлична,
прилична, цензурирана
уча се – на хладнокръвие…
хладна и безкръвна!

(без)образно

Разходи сe из съзнанието ми-
първично, разкрепостено,
властническо, целомъдрено –
всякакво.
На ръба на подсъзнанието ми застани…
Разгадаваш ли ме?
Колко живота са събрани в мен?
Не съм една.
Никога не съм била.
Тук съм – многолика,
да ме описва друг не искам.
Не ме учи каква да бъда –
покажи ми каква ме искаш,
за да не стана никога такава.
Разходи се …
открадни си нещо-
и ме остави ДА БЪДА…
всичко, от което нямаш нужда.

цар си!

цар си на безвремевите глаголи,
на дългите паузи,
на опровержението на всяка мисъл
и тихо подчиняваш.
цар си!
да те има, и да те няма.
да се сбогуваш, и да оставаш.
цар си!
на скандалния егоцентризъм,
на патриотичните възхвали,
на емоционалната летаргия.
цар си!
пази си свитата,
царуването е самотно занимание!

споделено

забравил си да чуваш и да виждаш
очите ти са пълни със лъжи.
забравил си и истини да търсиш,
защо? защото може да те заболи?
защото ударите ти не ме сломяват,
не преобръщат моя свят?
наричай ме както пожелаеш,
от думите ти черпя сила пак.
гневи се!
гневът ти просто ме разсмива,
бунтувай се, крещи!
това е вик на твоята душа,
измъчена от собствените ти лъжи.

Искаш ли да ти разкажа, мамо

Искаш ли да ти разкажа мила моя,

как животът ти не е само неволя,

как сътворяваш чудеса безкрайни

и лекуваш чужди болки с думи тайни.

А твойте сили кой ти дава,

да учиш всеки да прощава

и намираш мила дума всеки ден,

дори за някой победен.

И зная,

че самичка страдаш,

на никого не искаш да тежиш,

събираш сили нощем ,

че после денем да градиш.

Обич като твойта аз не зная,

научих се от теб така –

че всеки може да пращава

и да подава пръв ръка.

Не ще ми стигне времето,

уви,

да ти разкажа,

как целият ми свят си ти,

но поне опитах с думи прости,

заради сърцето ти голямо,

да ти кажа,

колко много те обичам, мамо.

Изображение

ухаеш на лято-
на пробуждане,
на смисъл без очакване
на кодирана динамика,
на слънце,
на дим,
ухаеш на истина.
вдишвам те!

Бележка

една доза

за нея се говори
с кратки думи,
малки фрази,
без възклицания
тихо, нежно, съкровено.
познаваш я,
усещаш я и дори да не проговориш отново-
тя те оставя безмълвен, бленуващ, заслепен.
искаш я в ударни дози – качествена, истинска,
лети ти се, сънува ти се – цветно!
писва ти от боклуци,
коства ти много.
плащаш си за нея.
така по-лесно разпознаваш качествената доза…
любов.

Top Posts & Pages

heartbeats

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

Sur Les Toits Parisiens

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

My Point Of View

and your point of acceptance

%d bloggers like this: