И се спрях, за да почувствам

Аз – не знам накъде да гледам. Към него, към мен, в нищото. Той – гледа нелогично, втренчено, мило. Няма хаос, няма сблъсък – има нещо друго. Но ми е все едно какво е, защото фактът, че не мога да го назова го прави още по-ценно. И пак … Не знам накъде да гледам. Към него, към мен, в нищото. Бягам от притегателната сила на очите му. Става ми смешно и избирам него. Смея се като дете, някакво неистово, силно, изливам се цялата в смеха си. Олеквам… Погледът ми става друг. Искам да се смея още и после пак, докато заспя.
Сънувам. Помня,че имаше нещо, но съм извън съня, защото не спя истински. Защото ми е прекрасно и искам да не спя. Стоя тихо и пиша наум. Спирам се, за да се огледам, за да почувствам. Все не остава време. Вярвам в различни неща, обичам различни неща-препъвам се в бях и съм. Стоя между двете и се питам – колко време ми отне? Съм е същината. Без да я търся – я намирам, без да я осъзнавам – я приемам и не питам нищо повече. Някои загадки трябва да останат неразгадани.
Говорим си за мен, за него, за мечтите, за невъзможните неща. Или просто мълчим. Бих искала да мога да нарисувам това мълчание – толкова е цветно, сюрреалистично, божествено. Двама души, две души. Няма прилики и разлики, там където бездумието може да е пълноценен начин на общуване.
„Тръгвам“. Мразя я тази дума. Изтръгва ме от блаженството и ме събужда. Взима ми нещо, отнема ми усещане. Усещам я като минуса в уравнението, стоящ там, за да ми напомня, че ако има „тръгване“, значи преди това е имало „идване“. Чашата е наполовина пълна, си казвам, мисли за пълната половина.
Слънцето свети в очите ми, не мога да гледам и стоя присвила очи дълго, докато „тръгвам“ отново се превърне в обикновен глагол, който аз просто ненавиждам.

послеслов

Защо ръцете ми са ледено студени,
а погледът ми е свиреп,
очакващ, настървен. 
Когато взимаш нещо мъничко от мене,
очаквам да оставиш нещо и за мен.
Защо се мъча да съм нещо постижимо
в непостижимия ти мироглед,
да говоря
после сякаш няма смисъл
и да оголвам душата си пред теб.
С много „не“ пред думите,
тъй прости,
отказвам да говоря повече така,
не ми се иска да съм многословна-
така завършва
моята творба!

пунктуация

Грамотността не ми е чужда,
но има ли от нея нужда,
когато искам да раздирам с думи
и да разделям
неделимото от мен.
Не са ми нужни главни букви,
точки,запетайки,
удивителни, кавички-
кратки думи трябват,
с по една – две срички.

Ти гониш

Тичат двама, но
за миг поглеждат се така,
сякаш времето в секундите изведнъж се запъхтя.
Сякаш имаха минутка или две
да си кажат нещо мило,
от страх, че времето ще спре.
Минутата е цяла
и малко повече дори,
когато този мъж изпива жената до себе си с очи.
И тя е плаха,
стояща нежно под дъжда,
не иска да прекъсва на мъжа си милите слова.
А той не спира,
доскоро все със нещо бе зает,
да й говори думи мили,
сякаш дава и обед.
А тя го слуша,
той говори,
но тя би искала да спре,
за да обгърне със целувка
този мъж, това момче.

ей така


Спрягам глаголи в бъдеще време, по – лесни са за осмисляне, по-постижими. Протриха ми се краката от ходене и преоткриване. Къде се скрих??? и забравих да оставя следи, за да се намеря, ей така от любопитство, да се видя  – преди. Иррационалната ми страна сънува кошмари и после рационалната ги избутва в някоя ниша. Е, тях не ги търся. Ама все ги намирам или те ме намират. Черното си има нюанс – сиво – никакво, бездушно, затъпяващо. Огъвам се на две. Иска ми се понякога да се скърша и да се създам в две нови половини.

живот като на лента

Режисьори сме на собствените си филми. Знаем кои са добрите актьори/актриси, кои ще направят нещата неповторими и забележителни, кои ще внесът смисъл във филма и ще вдъхнат живот на всяка дума. На кои можем да дадем „Оскар“ още преди да са прочели сценария, защото имат непреходни личностни качества и потенциал и с тях просто няма как да не се получи. Защото с тях винаги се получава.  Те, обаче са  „висока топка“, трябва повече време, за да ги убедим, че си заслужава(ме) и почти никога не са на разположение, когато ни трябват.  Имат претенции, които не ни устройват, защото-как, аз, режисьорът ще се съобразявам с прищевките на някой друг. Не!  Това е моят филм, моите правила. Затова наемаме второстепенни, недоказали се, без претенции актьори/актриси. С надеждата, че са взаимнозаменими. За по-бърз ефект. Така, де, полуефект, с множество дефекти. Уж, сценарият – добър, мястото – чудесно, а резултатът е нискобюджетен филм с посредствена актьорска игра. Порнография с една дума, но с дрехи.  Да си с претенции понякога си е полезно, най- малкото показва самоуважение към личността на първо място. Класата изисква ресурс. Да си платиш цената изисква смелост, и най – вече вяра… в другия.

пожелах

Няма да стискам зъби.
Ще хапя и ще драскам.
Без щит и без защита.
Душата ми е джунгла.
Ще взимам. Ще грабя.
Не чакам.
Ще хапя и ще драскам.
Хищник! Нажежено до червено е сърцето ми.
Страхът познава само то!
Не мога да съм беззащитна.
Но ставам слаба,
щом застанеш пред мене като щит.
И ходя послушна.
Полусмирена, полуопитомена.
Да си лъвът до своята лъвица. Пожелавам.

Top Posts & Pages

heartbeats

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

Sur Les Toits Parisiens

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

My Point Of View

and your point of acceptance

%d bloggers like this: