Когато порасна, ще заплача

Когато порасна, ще съм всичко.
Ще съм си отдъхнала от търсещите пориви с отрицателни и въпросителни, ще съм разкъсвала всяко парче, ще съм ровила, намирала, умирала, възкръсвала. Ще съм стояла дълго до нищото, без да усещам липсата. Ще съм била тиха, компромисна, смирена, разбираща. Уповаваща се на „ще“, обичаща в минало време, искаща в сегашно.
Когато порасна, ще съм умна- безумна съм сега. В очите ми е лудостта на пътя, по който вървя. Когато порасна ще умея по-добре да отбирам, без ръцете ми да достигат дъното. Ще изпивам мъката на един дъх, безплътна и безименна.
Безопасна ще съм…когато порасна. През пръстите ми ще оставам да се изплъзват всички неумолими грешки, които съпътстват живота. Главата си ще държа по-високо и ще замахвам смело. Истината ще е различна- неприлична, безобразна и пораснала. Гъвкаво изобличаваща е реалността.
Когато порасна, не с години, а с душа, ще се пазя по-добре от ударите. Ще отвръщам със същата сила, с която понасям.
Когато порасна, ще й разкажа колко пъти ме е намирала.
Когато порасна… ще заплача за онези моменти, оставили като стрели следи в сърцето ми… Когато порасна.

„I`m a dreamer and ì`m not the only one“

Advertisements

Добре ли е ?

images 1
Ще избягам първа, щом изчезне магнетизма и страхът, че нещо друго е дошло и се е настанило между мен и живота ми.
Ще се разхвърлям върху себе си- неизказана, недоизживяна. Замлъквам в мига, когато тишината бива нарушена от гръм. Защото винаги ще има нещо, което ни е страх да кажем, някого, когото ни е страх да обичаме, усещане, което ни е страх да почувстваме отново. Защото се оказваме слаби пред онова, което е било.
Духовете ми са тук, да стоя и да ги слушам – как напомнят и ровят в дъното на душата ми. И едно грубо докосване на сърцето го пръсва на хиляди парченца. Шумът е кристално чист, надолу ми е трудно да погледна, а нагоре не виждам нищо – напред е единственото пространство, свободно да потъна в него.
Най- добрите избори правя със сърцето. Те не се мерят количествено и не се оценяват качествено. Не се пазариш и не разменяш едно за друго, не теглиш на кантар колко си дал и колко си получил. Направиш ли го – продал си се, надценил си се и сметките ти винаги ще са на минус – на минус щастие, минус късмет, минус обич, минус разбиране. Уравнението ще е с липсващ знак. Там, където докосваш грубо и печалбарски, ще припознаваш собствената си неспособност да владееш, без да искаш, да обичаш, без да търсиш повече, да омиротваряваш съществото си, без да ограбваш. Ще изпускаш мига, защото недостатъчността е единствената ти мярка!
Избори. Неочаквани. Непредвидими. Необяснимо нелогични понякога.
За да си нечий избор, трябва преди това да си направил своя.
Добре ли е?

Top Posts & Pages

heartbeats

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

Sur Les Toits Parisiens

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

My Point Of View

and your point of acceptance

%d bloggers like this: