Лице в лице

Руша си пясъчните кули
Ще разруша и тези помежду ни.
Едно замахващо движение и ето-
падащи основи.
Облак прашен.
Не ме е страх,
а ти си тъй уплашен.
Руша от раз.
Неразрушимо уж било.
Едва ли!
Щом се счупи сякаш било е от стъкло.
Като във вихър се разпръсква.
Виж!
От пясъка не можеш да градиш.
Руша си пясъчните кули-
Лице в лице със теб-
Ще разруша и тези помежду ни.

Advertisements

Различна приказка

imagesCAIDPGFV

Не искам приказки
за принцове, принцеси.
Разкажете ми една различна-
изтъкана не е от герои-нереални
а от истински хора…от реални.
Не такива,
дето бързо влюбват се и са щастливи,
а друга- за онези с проблемните перспективи.
Разкажете ми една такава,
за двама – дето истината не им прощава-
ни грешките, ни добрините,
и как света променя им от раз мечтите.
Такива са реалните герои-
малко тъмни, мрачни,
понякога раними,
но с качества човешки така неопровержими.
Не искам истории за красота и безтегловност,
а такива, изпълнени с условност.
Условно ни е всичко
тука на земята-
не живеем във дворци от еди колко си квадрата.
Животът ни е низ от проблематика и чувства,
въплъщаваме ги както можем –
във всички видове изкуства.
Затова не ми разказвайте приказки,
завършващи щастливо,
а такива- в чийто край
няма нищо приемливо.
( и все пак е красиво)

А мислехме, че имаме време.
Кой да ни каже, че времето е сянка, дебнеща разсеяната от щастие душа. Загубила представа за времевите различия, за координацоинните процеси, носеща в себе си само настоящето. Кой да ни каже? Кой да ни каже за времето?

Бележка

Колко повече

Огорчавам се как правенето на пари е превърнало много хора в бездушни машини на материален просперитет.Там, където винаги има време за правене на пари и материалности, някак странно, (уж) все не остава време за правене на щастие. Там, откъдето, се източва заплата, не текат сълзи, не греят усмивки. В травиалните неща има толкова много истина.
Да си подарим време, то минава, губи се… другият месец пак ще се напълни банковата сметка.
Да са честити новите придобивки-всяка бедна душа може да облече нещо ново и лъскаво, за да не лъсне празнината вътре.
Икономически погледнато единственото нещо, което си заслужава да бъде умножено е щастието, прегръдките по две и близостта помежду ни.

Понякога имам нужда да го произнеса-
топло и горещо „Обичам те“,
плътно и непроницаемо,
закътано в дъното на сърцето ми.
Надписващо дните,
изгарящо дланите,
подчиняващо мисълта.
Прости две думи,
погледнали толкова пъти към теб.
Сетивата не ми стигат-
устните ми искат произнасяне.

Top Posts & Pages

heartbeats

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

Sur Les Toits Parisiens

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

My Point Of View

and your point of acceptance

VINTAGE REFLECTION

By Amy Purfield-Clark

%d bloggers like this: