По върховете на пръстите си усещам топлината на устните ти … къде беше досега? Искам да вярвам, че ние с теб не сме метафора, че нежното докосване по косата ми ще (пре)бъде. Че забравяш, защото не ти е нужно, а ние с теб ще сме си нужни, ще се помним. Ще човъркаме живота, ще изчезваме, когато трябва… но няма да наденем примката на очакванията и ще се живеем.

Онези грейнали пъстри очи, които те поглеждат- тях да ги запомниш ще ми стига.

Хората трябва да се искат, да се стремят един към друг – като магнити.

Advertisements

Top Posts & Pages

heartbeats

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

Sur Les Toits Parisiens

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

My Point Of View

and your point of acceptance

%d bloggers like this: