Любов ли е?

Сложни времена настанаха. Ако преразкажем любовните истории на нашите баби и дядовци, те биха звучали утопично в наши дни. И какво? – Влюбили се и се оженили? Че какво му е интересното на това? Къде е драмата, ужасът от факта, че любимият може да те напусне, стремежът за доказване?

Не любовта се е променила, а хората. И преди, и сега тя предизвиква едни и същи усещания. Често пъти минали и сегашни истории я описват по идентичен начин. Но хората я приемат различно. Правят я сложна, питаща, изискваща, недостатъчна.

Разпознаваме ли я под купищата въпросителни за правилност на мястото и времето? Оценяваме ли я, когато ни достигне?

В едно време с размити ценности, любовта „страда“ от един недостатък – станала е анализирана. Вместо да окрилява, тя създава куп от въпроси и бива подлагана на дисекция. Води до тромавост в отношенията и губи от блясъка си. Правим я практична и обяснима. Поставяме и куп условия, на които НИКОГА не може да отговори и накрая я обявяваме за невъзможна. Пускаме я като тежест, която ни дърпа надолу, без да разбираме, че ние й слагаме тежестта. Обременяваме я с изисквания, на които не може да отговори. Станали сме мързеливи. Искаме просто да е тук, без да положим и минимално усилие, за да пребъде.

Нещата просто трябва да се случват! Не. Нищо не се случва просто така. Всяко нещо се случва, защото е желано- съзнателно или подсъзнателно. За всяка важно нещо в живота, човек трябва да направи крачка напред.

Любовта е непрактична, необяснима, глуповата, разсеяна. Тя се усмихва, прегръща, говори, чува. Понякога се цупи, кърши пръсти. А понякога плаче. Понякога се предава, но не се предава преди ние самите да се предадем.

Любовта е несъвършена. Също като нас. Затова, ако можем да простим нещо на себе си, можем да простим и на нея.

Когато съществото ни е насочено към самоанализ и анализ на чувствата, любовта ще напуска живота ни незабелязано, така както е дошла. Защото въпреки че идва и си отива, без да усетим, тя има нужда да бъде виждана и оценявана.

Любовта е подарък. Най- хубавият. Нищо в човешкото битие не е по-значимо от това. Вътрешните ни борби нямат нищо общо с любовта. Тя е там, не като пречка на духовното и кариерно израстване. Не съществува, за да разбърка представите ни за света, а за да видим света с любов. Защото зад клишето, че „живеят само влюбените, а останалите съществуват“ има доза истина. Истина за това да бъдеш част от нечий житейски път, истина за блясъка в очите. Истината, че любовта е множество малки, едва забележими понякога, събития в нашия делник.

Да не подминаваме любовта, да не й затръшваме вратата, когато едва доловимо дърпа струните на душата ни.

Любов ли е?

 

публикувана в бр.3 на VIA MAGAZINE

 

 

 

Advertisements

Българин

Ако родната земя не ви понася и ви е дотегнало/писнало/гади ви се от:

– беззаконие
– безнаказаност
– унижение
– безпринципност
– чалга общество(не чалга музика)
– липса на морал, етика и нормални човешки отношения
– грубост и арогантност – в заведенията, на работното място, в градския транспорт, по улиците…
– това да бачкате като животно за някакъв човешки минимум
– това вие да сте толерантни към нетолерантни хора
– погазване на достойнство
– умиране, защото държавата не поема 10000000 заболявания
– силиконови цици, устни, поведение, гримаси, личности
– изпращане на смс-и на DMS номера за поредното умиращо дете/майка/баща
– оскотяване на обществото
– позьорщина
– лицемерие
– нормата за прогрес да е „дебелокож и нагъл“
– тъпи реалитита, които уж са извадка на обществото
– от „опа“ вместо „извинявай“
– да сте изненадан от любезно отношение и да се чудите на какво се дължи
– всеки ден да е „борба“
– да давате максимума, а да получавате минимума
– от още твърде много неща….

то вие сте 100% Българин и заслужавате нещо по-добро.

Времена

Трудни времена настанат ли
за тебе братко,
ще видиш множество лица,
но само тези дето в мъката със теб остават,
ще запомниш след това.

Онези,
дето са на думи силни,
а в действията им прозира нищета,
загърбвай смело, без тревога,
прости им и махни с ръка.

И не се завръщай,
запомни,
не се завръщай там,
където в миг на нужда,
някой оставил те е сам.

Спомняй си, обаче,
онези протегнати към теб ръце,
уловили те в мига преди да паднеш,
а не когато молиш се на колене.

Дамата и Селфито

Ама, много е хубава тази жена…..

Една хубава жена и безброй селфита. Една хубава жена и един единствен въпрос – Разбрах, че сте хубава, а нещо друго, има ли?

Ако сте хубава и щастлива жена, защо, по дяволите, ви е необходимо непрекъснато да запълвате общественото пространство със снимчици, тип  „selfie“? Под „непрекъснато“ – имам предвид – постоянно, ежедневно, методично чупене на устни и повдигане на вежди (поне едната).

Ясно е, че „хващате“ око.  Ясно е, че интернет пространството ще „избухне“ с многобройни лайкове,  а точенето на лиги ще предизвика наводнение.  Ще ни дарите ли и с малко личност, защото зад поредния кадър, излязъл изпод протегнатата ви ръка е трудно, невъзможно дори, да се свържe лицето с личност.

Вече си мисля, че сте просто хубава и това е единственото, което можете да споделите със света. Защото, щастливата жена не си прави снимки в спалнята на леглото – тя просто е твърде заета с правене на  „щастие“ в това легло.

….  а нещо друго, има ли?

5 начина, за да живеете по-пълноценно

  1. Обикнете първо себе си! Такива, каквито сте като личности. Възприятията ви  за вас самите, неминуемо влияят върху възприятията на другите към вас.
  2. Работете! Може да не е това, за което сте получили диплома. Но работете. Дайте си възможност да излезете извън клишето“Аз имам диплома за…. и друго няма да работя“. През годините човек преоткрива себе си и понякога започва да се занимава с коренно различни неща. Ако те ви носят радост, правят ви уверени и щастливи – за какво и кога сте получили диплома, няма никакво значение.
  3. Борете се! Със себе си! Със системата – с всичко, което не ви харесва. Себеизразяването и желанието за подобрение в личен и социален аспект, ще ви накарат да се чувствате пълноценни и живи.
  4. Пътувайте!  До  близки и далечни места. Дори да имате в джоба си пари само за билет към вашата дестинация – пътувайте. Изучавайте света извън познатото и ще намирате повече смисъл в нещата. Особено, ако ви е дотегнало или се чувствате притиснати от живота, който водите. Разбира се, за да изпълните всичко това, ще трябва да изпълните първо  2- ра точка.
  5. Отделяйте време за близките си! Няма по-пропиляно време от това, в което винаги намирате „логични“ причини да не обърнете внимание на най-скъпите ви хора. В забързаното ежедневие, наистина, не винаги е възможно  осъществяването на това начинание. Но, ако планувате времето си добре, ще намирате такова и за близките ви хора.

10 типа хора, без които ще живеете по-щастливо

  1.  Обществено ангажирания индивид, който на най-обикновено социално ниво има асоциално поведение.
  2.  Вечните черногледци и критикари.
  3.  Тези, които са изпълнени с непрекъснати съмнения както за себе си, така и за другите.
  4.  Тези,  за които вашите мечти са смешни и незначителни.
  5.  Тези, които подлагат на десекция личността ви и откриват във всяко ваше действие само грешните ходове(далече съм от мисълта, че някой е безгрешен).
  6.  Тези, за които сте просто  пълнеж на личното им пространство.
  7.  Тези, които  дефинират щастието с парична единица.
  8.  Тези, които все „не искат“, „не могат“, „не знаят“, „не обичат“,  „не намират“ , но очакват да могат и искат да знаят какво да намират и как да обичат.
  9.  Тези, за които „цената оправдава средствата“....не забравяйте, че в даден момент може вие да сте цената или средството.

10. Тези, които са на „вие“ със себе си и на „ти“ с целия останал свят.

Top Posts & Pages

heartbeats

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

Sur Les Toits Parisiens

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

My Point Of View

and your point of acceptance

VINTAGE REFLECTION

By Amy Purfield-Clark

%d bloggers like this: