Световъртеж

Ние мънички прашинки в този свят голям,
ах как обичаме да се залъгваме,
че целият живот ни е на длан.

Че имаме моментите безкрайни,
споделени с някой мил,
че краищата са банални
и не са те част от този филм.

Ах,как обичаме да губим време,
извинения безброй да си редим,
че утре винаги ще можем
нещата по-добре да наредим.

А времето е толкоз хвърковато
днес го има, утре- не,
мигът улавяме едва когато,
пред живота падаме на колене.

И тичаме ранени и сърдити,
мигът да върнем само за момент,
но няма, няма лек….
Ах, колко глупаво живее,
безвремевият днес човек.

Защо са ни така необходими обещанията за вечност на щастието? Защо искаме от другия да ни засвидетелства емоция чрез сигурността, че ще я има и утре? Не е ли това опит да се самоубедим, че ще ни има така,както сме се планирали в собствените си представи? Защото, ако НЕЩОТО е там, думи и констатации не биха могли да ни убедят в противното? Но сякаш имаме нужда от потвърждение, от знак, че си струва. Защото кой дръзва да играе на „руска рулетка“ със собствените си представи?
И ето, научаваме се да виждаме, онова, което не ни харесва, да го приемем и направим част от живота си. Защото каквото и да е, то е истинността, то е беззнаковият механизъм, който пречупва представата и я прави реалност. И съзнанието започва да улавя онези малки, но ужасно важни факти. Подрежда ги по смисъл. И каквото и да е, където и да ни запрати, това е времето сега.

А завинаги…няма

Top Posts & Pages

heartbeats

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

Sur Les Toits Parisiens

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

My Point Of View

and your point of acceptance

%d bloggers like this: