(Без) различия

В днешно време отвсякъде ни заливат с „безплатни съвети“ за успешни връзки, с прилики и разлики на желанията между половете, сякаш, за да се убедим, че реално нищо не зависи от нас и нещата са такива, каквито са. Или ги приемаш, или си опаковаш нещата и затваряш вратата след себе си.

Представям ви един друг вариант – нещо като разбиване на илюзии- абсурден, ерес.

1.“Откритие“.  И мъжете, и жените искат едно – спокойни, балансирани, топли отношения,  в които желанията на партньора се приемат с уважение. Думата уважение, разбира се, е доста позабравена(за радост не съвсем), но както казах- ще чертаем ереси. И двата пола държат на личното си пространство, което някак трябва да намери място в общото. Стремят се към мир  със  себе си, за да са в мир с партньора. Искат да бъдат обичани, обгрижвани, сексуално задоволени.

2. Мъжете не са повърхностни.

Когато някой ми опише, че мъжете били много просто устроени, видиш ли, и трябва просто да са нахранени, да не ги закачат, когато не трябва, да им даваш секс, когато поискат и все такива земни неща, ми иде да повърна. До тук все едно се описва примат. И мъжете са толкова щастливи, че като се направи сравнителна таблица между половете, те са някак толкова лесни за употреба, а жените – не.   Лесна за употреба е само пастата за зъби.  Ако ще трябва да си представя, че мъжът е само гореизброеното, по -добре да си взема куче или хамстер, а за леглото – ще боравим с каквото е под ръка.  Мъжете не само, че не са повърхностни, но и в някои отношения са много по- задълбочени, анализиращи и мислещи. Не само, че не им пука какво ще сготвиш, щото ако утре няма кой да им готви, няма да умрат от глад, ами и е последното нещо, което ще ги задържи  е твоя кулинарен шедьовър. Що се отнася да леглото… темата е прозаична.  Всичко, което дамите  прилагат като изкуство в леглото, ще бъде изместено от малкото кътче, където мъжът ще иска да предаде сърцето си. Там сексът ще е просто бонус.

И не ми става ясно как не им омръзна на господата да играят ролята на просто устроените, лесните за употреба. На онези дето им трябва ей толкова малко, за да са щастливи.   Попадналият във връзка мъж, се опитва точно, колкото и жената, да остане себе си във връзката.  Да сe запази като индивид, но извън тази първичност на желанията, която е присъща и за двата пола, мъжът е точно толкова „лесен“, колкото и жената.

3. “ Жените не знаят какво искат“.

Дамите често пъти боравят с 3 пъти повече думи от мъжете, за да изразят усещанията си. Което от своя страна води избраника им до известно объркване. “ Тя не знае какво иска“ е едно от най- честите заключения за жените. Понякога е вярно. Но понякога, и не така рядко, те просто се изразяват по начин, който мъжете не намират за точен, конкретен и правилен.  Това, че партньорът ни борави с 3 думи, за да изрази себе си , а ние бихме използвали 30, не ни прави по-трудни или по – несигурни в желанията ни.  Жените не само, че знаят какво искат, но като цяло са доста по-педантични и последователни в постигането на желанията си. В повечето случаи емоционалността на жената я прави по-неточна в избора на думи.   Лично аз отчитам, обаче като голям минус на дамите(моля да ме извините)обстоятелството, че вместо да заявяват желанията си открито, имат склонността да ги завоалират. Често пъти в очакване мъжът сам да се досети какво имат предвид. Той не се досеща, тя се цупи, той й казва, че тя не знае какво иска, а тя – че той не я разбира. Ами, то и  аз няма да те разбера, ако не конкретизираш желанията си. Ето от там ни пада реномето.   Ако, обаче,  мъжете искат жена по свой образ и подобие, вероятно трябва да потърсят на друга планета.  В противен случай, могат спокойно да живеят в хармония с женската част от човечеството, знаейки, че би било супер да имам до себе си още един аз – но май ще сме си много.

Нека не забравяме, че ако нямаше различия, нямаше да има и два пола. За да ги има като такива, явно има защо. И това, за щастие е създадено много преди нас. Така че, много моля, айде да излезем от клишето.  Не че, на който не му харесва, не може да остане в схемата. Нека си пъпли.

Хората са твърде сложни същества. Не могат да бъдат категоризирани и обхванати в цялост. Има човешки души, които никога няма да опознаем. Но, разбира се, винаги е по- лесно да дадем определение. Знаем всичко.  И двата пола искат да запазят суверенитета на личността, сякаш срещу тях се изправя враждуващ лагер. Че нали целта е да се обичаме. Какво точно си мерим?  Та, когато спрем да мерим, диагностицираме и анализираме човека срещу нас, току – виж с изненада установим, че сме себеподобни, близки по възгледи, мечти и търсения. Когато успеем да надскочим егоцентричната представа, че моят начин непременно трябва да е и твоят, ще успеем да видим човека до нас. Виждането, за съжаление,  е най- трудната част.  Не гледане,  а виждане. Гледането е с посока навън, виждането е – към душата на човека.  Ето до там малцина достигат.  Ако ще стоиш на повърхността – стой, но ако решиш да „видиш“  – лесно няма, има обич.

Top Posts & Pages

heartbeats

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

Sur Les Toits Parisiens

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

My Point Of View

and your point of acceptance

%d bloggers like this: