***

Играем я чудесно таз игра
отричане,забрава, катаклизъм
Умори се някак любовта,
потънала в горчивия ни реализъм.

Любовта изчерпа си капацитета-
да ни пази и боготвори,
сложихме й ний въжето,
и затворихме й всичките врати.

От утре вече няма да играем
на отричане, забрава, катаклизъм.
Любовта отиде си от тук.
На любовта й липсва вече героизъм.

Във думи многословни се обърка,
една уж спретна жена.
И мъдростите посивели,
посивяла и самата тя.

Top Posts & Pages

heartbeats

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

Sur Les Toits Parisiens

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

My Point Of View

and your point of acceptance

%d bloggers like this: