***

Потърсих я след много време. Дълго бях държал телефона преди да събера смелост да набера номера й.
Много вода беше изтекла оттогава, много неща се бяха променили. Търсех я с една надежда – тя да е останала същата. Щях да я позная по смеха, по несвързаните изречения, когато е притеснена, по мълчанието, когато знае отговора на въпроси, които просто не обича. Щях да я позная.

Набирам номера й. Няма отговор. Затварям и по изпотените си длани осъзнавам, че хлапашкото ми сърце бие учестено, а аз се чувствам като глупак. След минута телефонът иззвънява и аз разбирам, че вече съм направил нещо, което не знам дали искам да разбера как завършва. Винаги го правя – първата крачка и после не съм убеден, че искам да направя следващата. Не че не знам каква трябва да е тя- но не съм сигурен дали искам, дали мога, дали е моментът.

На третото позвъняване вдигам телефона и усещам, че гласът ми не звучи като мен. Събирам цялата си сила да се държа сякаш нищо особено не се случва. Говорим си общи неща, а аз искам да си излея душата, да сваля скапаната маска на герой и да й кажа… Но не се случва. Тя ме пита някакви неща, аз отговарям едносрично и усещам, че съм на път да съсипя разговора. Знам, че това я изнервя и че ще е последният път, когато ще говорим.

Страхливец.

След няколко минути, които ми се струват като цяло денонощие, тя казва, че трябва да затваря. А аз искам да я слушам поне още толкова. След кратко мълчание преди да затворим думите просто се спират някъде между разума и сърцето и за пореден път ТОЙ побеждава. Оставям телефона и го намразвам в същия миг. Искам да го счупя на хиляди парчета, защото ми я отне.

Познах я. По несвързаните изречения, по припряния начин, по който тя искаше да разбере дали аз съм същият. По смеха, който прикриваше разочарованието, че й се налага да води монолог.

Познах я. И я подминах.

Скапани страхове, скапани очаквания.

Ние не се разминахме като в романтична история. Ние се срещнахме много пъти. Поискахме се много пъти. Точно това не ни прости съдбата.

Не трябва да има прошка за човек, който непрекъснато се пита какво следва после. Който разрязва като с нож емоциите, за да види къде би имало пробойни и къде да очаква проблем. Такива хора не трябва да се докосват до любовта, защото й отнемат от харизмата- правят я обяснима, анализирана и целева.

А аз още помня лудото биене на сърцето ми…

Advertisements

Top Posts & Pages

heartbeats

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

Sur Les Toits Parisiens

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

My Point Of View

and your point of acceptance

VINTAGE REFLECTION

By Amy Purfield-Clark

%d bloggers like this: