Онези

Харесвам жените с остър ум и пиперлив език. Онези, които изричат думите като катаклизъм и предизвикат мъртви вълнения. Онези, които понасят загубите шумно, тихо, никак – както им е отвътре. Онези, които нямат свян да БЪДАТ. Онези, които се обличат- неподобаващо, защото така им харесва. Онези,които говорят истината- пак по същата причина. Онези, на които много малко им пука за дневния ред на света, защото са осъзнали, че като прашинка във Вселената нямат време за това. Онези, на които душата им е в зъбите и пак живеят, онези, които са минали през човешкия ад и пак се усмихват. Онези, които понякога нямат нищо освен себе си! Харесвам жените, които казват истини- нечовешки, грозни, но техни. Харесвам жени, на които живеенето,истинското(с цялата си пъстрота), не им е чуждо.
Да са повече си пожелавам!

Advertisements

Голяма раница, пълна с любов

 

Бърз поглед назад…

няколко необикновени приятелства, приютили най- лютите ни битки и съхранили най-светлите житейски моменти

няколко снимки, запечатали кривата на щастието

едно писмо, превърнало километрите разстояние в избледнели ивици

кратка равносметка… за моженето, обичането, изборите и мечтите

Глътка въздух…

Обич…

жената с най-зелените очи

и

момчето с  лъвското сърце…

Това ще взема с мен…

и една раница, пълна с любов!

 

 

 

 

 

 

 

 

Как подменяме личността си

В общуването си с хората често пъти сме свидетели как на пръв поглед съвсем нормални реплики ни показват, че има нещо нередно във външния ни вид, начина ни на живот или нашето поведение. Не става въпрос за крайни състояния.

С помощта на следващите примери ще се опитам да ви покажа колко деструктивно общуват хората помежду си. Примерите са много и със сигурност не се изчерпват с по-долу изброените. Думите носят послание и когато то е отправено неправилно, колелото се завърта в неправилната посока. А именно- води до подмяна на личността. Тук става въпрос за общуване между големи хора,което от своя страна предполага все пак някакво интелектуално ниво. Т.е. репликите са отправени към човек, който най- вероятно(с много малки изключения) е наясно със ситуацията , външния си вид, възприятията си за света.

„Колко си зиморничав/а“ 

Дребно нали? Какво толкова? -ще си помислите. Окачествяването на инидивида с упрек към възприятията му дори за времето? За мен не е нормално. След време този човек наистина започва да вярва, че е такъв и го казва вече пръв за себе си. ГРЕШКА! Ако на някой му е студено, просто му е студено. Не окачествявайте.Не e необходимо да се правите на големи познавачи на хората. Ако не се е наспал,например, e съвсем възможно телесната му температура да е по-ниска. А може да е просто студено.

„Колко си отслабнал/а ИЛИ Колко си надебелял/а.“

Каква е целта на подобна констатация? Този човек ще стане ли автоматично по – слаб или ще качи няколко килограма автоматично след като сте му наврели истина в очите? Било е с най-добри намерения? Наистина ли мислите, че в дома му няма огледала или че той не знае как изглежда. Как да подходите? – чакате да ви се зададе въпрос.Трудно е, но не е невъзможно. Тогава,когато човекът срещу вас поиска мнението ви за теглото си, тогава е мястото да го дадете. Не преди това. Вие не знаете в какъв момент се намира този човек и дали вашата констатация няма да повлияе отрицателно върху развитието му.

„Не трябва да обръщаш внимание на това или Това не би трябвало да ти влияе“. 

Всеки човек възприема света по различен начин. Вие не можете и не трябва да се опитвате да приобщите когото и да било към вашите възприятия. Човек трябва да има свободата да изразява себе си точно по начина, който намира за най-правилен към съответния момент. Никой не може да ви каже на кое трябва да обръщате внимание и кое трябва или не трябва да ви влияе. Вашата личност реагира на  света по точно определен начин,който e характерен за вас. Ядосали сте се? – значи ситуацията е предизвикала яд. По хиляди причини, за които никой не подозира. Зарадва ли сте се не нещо, което е дребно за другите? – Това, че е дребно за някой друг не трябва да омаловажава стойността му във вашия свят. Всичко, което изпитвате е проекция на вас самите и ако започнете да се вслушвате в по-горните реплики, ще започнете вероятно да изпитвате други емоции.Но ЧУЖДИ, А не ваши!

„Това е много трудно“. Класика! Защо е необходима тази реплика. Необходима е, защото в съзнанието на изричащия той/тя ви подготвя за това, което предстои. Защо не я замени например с “ Ще се справиш“ или „Давай смело напред“ или „Вярвам в теб?“.  Всяка една от тези реплики действа окриляващо и мотивиращо. Трудността е факт. Повтаряйки обаче това, ще накарате човекът да се фокусира само върху това,  а не върху преодоляването й. Когато сме изправени пред нещо, което е очевидно, че няма да е лесно какъв е смисълът да го повтаряме. Ако ще казвате нещо, нека то да е нещо оптимистично. Всяко нещо е трудно само и единствено, ако го гледаш откъм трудната му страна.

„Не трябва да пушиш“.

Ето как да отговорите следващия път. Това е моето тяло. С моето тяло мога да правя, каквото си пожелая. Грубичко,нали? Също толкова грубо като това някой да ви каже какво трябва и не трябва. Тази реплика всъщност е много безполезна. Ако изрисувате тялото с татуировки и смятате, че изглеждате супер, трябва ли да търпите някой да ви казва, че сте смешен, че не ви подхожда и т.н. Не! Никой не е отказал цигарите под натиск или мъмрене. Когато за вас е дошло време да го направите, ще се случи. Това обаче никога не става под нечия чужда диктовка. Разбира се рискувате някои хора да не останат до вас. Но тези,които останат, ще ви приемат и обичат такива,каквито сте. И то не само на думи.

Не бъркайте добрите намерения с желанието хората около вас да са ви по мярка. Не бъркайте желанието да сте в помощ на някого с навлизане в пространства, където нямате работа. Това, че сте честни и прями не значи нищо. Ако някой се е почувствал по-зле след вашата реплика какво значение има вашата честност.

Давайте мнение само, ако ви се поиска и оставете хората да живеят, както е добре за тях(не за вас)към съответния момент. Това, което е добро за вас,може да не е добро за някой друг. Или ако нямате какво хубаво да кажете, по-добре мълчете. Общувайте с позитивни изречения, лишени от критика, категоризиране. Думите ви трябва да окриляват, а не огорчават. Затова следващият път, когато решите да сте честни и да кажете на човека срещу вас какво мислите, си задайте въпроса: Питал ли ме е някой? и Какво ще постигна с това?

***

Потърсих я след много време. Дълго бях държал телефона преди да събера смелост да набера номера й.
Много вода беше изтекла оттогава, много неща се бяха променили. Търсех я с една надежда – тя да е останала същата. Щях да я позная по смеха, по несвързаните изречения, когато е притеснена, по мълчанието, когато знае отговора на въпроси, които просто не обича. Щях да я позная.

Набирам номера й. Няма отговор. Затварям и по изпотените си длани осъзнавам, че хлапашкото ми сърце бие учестено, а аз се чувствам като глупак. След минута телефонът иззвънява и аз разбирам, че вече съм направил нещо, което не знам дали искам да разбера как завършва. Винаги го правя – първата крачка и после не съм убеден, че искам да направя следващата. Не че не знам каква трябва да е тя- но не съм сигурен дали искам, дали мога, дали е моментът.

На третото позвъняване вдигам телефона и усещам, че гласът ми не звучи като мен. Събирам цялата си сила да се държа сякаш нищо особено не се случва. Говорим си общи неща, а аз искам да си излея душата, да сваля скапаната маска на герой и да й кажа… Но не се случва. Тя ме пита някакви неща, аз отговарям едносрично и усещам, че съм на път да съсипя разговора. Знам, че това я изнервя и че ще е последният път, когато ще говорим.

Страхливец.

След няколко минути, които ми се струват като цяло денонощие, тя казва, че трябва да затваря. А аз искам да я слушам поне още толкова. След кратко мълчание преди да затворим думите просто се спират някъде между разума и сърцето и за пореден път ТОЙ побеждава. Оставям телефона и го намразвам в същия миг. Искам да го счупя на хиляди парчета, защото ми я отне.

Познах я. По несвързаните изречения, по припряния начин, по който тя искаше да разбере дали аз съм същият. По смеха, който прикриваше разочарованието, че й се налага да води монолог.

Познах я. И я подминах.

Скапани страхове, скапани очаквания.

Ние не се разминахме като в романтична история. Ние се срещнахме много пъти. Поискахме се много пъти. Точно това не ни прости съдбата.

Не трябва да има прошка за човек, който непрекъснато се пита какво следва после. Който разрязва като с нож емоциите, за да види къде би имало пробойни и къде да очаква проблем. Такива хора не трябва да се докосват до любовта, защото й отнемат от харизмата- правят я обяснима, анализирана и целева.

А аз още помня лудото биене на сърцето ми…

(Без) различия

В днешно време отвсякъде ни заливат с „безплатни съвети“ за успешни връзки, с прилики и разлики на желанията между половете, сякаш, за да се убедим, че реално нищо не зависи от нас и нещата са такива, каквито са. Или ги приемаш, или си опаковаш нещата и затваряш вратата след себе си.

Представям ви един друг вариант – нещо като разбиване на илюзии- абсурден, ерес.

1.“Откритие“.  И мъжете, и жените искат едно – спокойни, балансирани, топли отношения,  в които желанията на партньора се приемат с уважение. Думата уважение, разбира се, е доста позабравена(за радост не съвсем), но както казах- ще чертаем ереси. И двата пола държат на личното си пространство, което някак трябва да намери място в общото. Стремят се към мир  със  себе си, за да са в мир с партньора. Искат да бъдат обичани, обгрижвани, сексуално задоволени.

2. Мъжете не са повърхностни.

Когато някой ми опише, че мъжете били много просто устроени, видиш ли, и трябва просто да са нахранени, да не ги закачат, когато не трябва, да им даваш секс, когато поискат и все такива земни неща, ми иде да повърна. До тук все едно се описва примат. И мъжете са толкова щастливи, че като се направи сравнителна таблица между половете, те са някак толкова лесни за употреба, а жените – не.   Лесна за употреба е само пастата за зъби.  Ако ще трябва да си представя, че мъжът е само гореизброеното, по -добре да си взема куче или хамстер, а за леглото – ще боравим с каквото е под ръка.  Мъжете не само, че не са повърхностни, но и в някои отношения са много по- задълбочени, анализиращи и мислещи. Не само, че не им пука какво ще сготвиш, щото ако утре няма кой да им готви, няма да умрат от глад, ами и е последното нещо, което ще ги задържи  е твоя кулинарен шедьовър. Що се отнася да леглото… темата е прозаична.  Всичко, което дамите  прилагат като изкуство в леглото, ще бъде изместено от малкото кътче, където мъжът ще иска да предаде сърцето си. Там сексът ще е просто бонус.

И не ми става ясно как не им омръзна на господата да играят ролята на просто устроените, лесните за употреба. На онези дето им трябва ей толкова малко, за да са щастливи.   Попадналият във връзка мъж, се опитва точно, колкото и жената, да остане себе си във връзката.  Да сe запази като индивид, но извън тази първичност на желанията, която е присъща и за двата пола, мъжът е точно толкова „лесен“, колкото и жената.

3. “ Жените не знаят какво искат“.

Дамите често пъти боравят с 3 пъти повече думи от мъжете, за да изразят усещанията си. Което от своя страна води избраника им до известно объркване. “ Тя не знае какво иска“ е едно от най- честите заключения за жените. Понякога е вярно. Но понякога, и не така рядко, те просто се изразяват по начин, който мъжете не намират за точен, конкретен и правилен.  Това, че партньорът ни борави с 3 думи, за да изрази себе си , а ние бихме използвали 30, не ни прави по-трудни или по – несигурни в желанията ни.  Жените не само, че знаят какво искат, но като цяло са доста по-педантични и последователни в постигането на желанията си. В повечето случаи емоционалността на жената я прави по-неточна в избора на думи.   Лично аз отчитам, обаче като голям минус на дамите(моля да ме извините)обстоятелството, че вместо да заявяват желанията си открито, имат склонността да ги завоалират. Често пъти в очакване мъжът сам да се досети какво имат предвид. Той не се досеща, тя се цупи, той й казва, че тя не знае какво иска, а тя – че той не я разбира. Ами, то и  аз няма да те разбера, ако не конкретизираш желанията си. Ето от там ни пада реномето.   Ако, обаче,  мъжете искат жена по свой образ и подобие, вероятно трябва да потърсят на друга планета.  В противен случай, могат спокойно да живеят в хармония с женската част от човечеството, знаейки, че би било супер да имам до себе си още един аз – но май ще сме си много.

Нека не забравяме, че ако нямаше различия, нямаше да има и два пола. За да ги има като такива, явно има защо. И това, за щастие е създадено много преди нас. Така че, много моля, айде да излезем от клишето.  Не че, на който не му харесва, не може да остане в схемата. Нека си пъпли.

Хората са твърде сложни същества. Не могат да бъдат категоризирани и обхванати в цялост. Има човешки души, които никога няма да опознаем. Но, разбира се, винаги е по- лесно да дадем определение. Знаем всичко.  И двата пола искат да запазят суверенитета на личността, сякаш срещу тях се изправя враждуващ лагер. Че нали целта е да се обичаме. Какво точно си мерим?  Та, когато спрем да мерим, диагностицираме и анализираме човека срещу нас, току – виж с изненада установим, че сме себеподобни, близки по възгледи, мечти и търсения. Когато успеем да надскочим егоцентричната представа, че моят начин непременно трябва да е и твоят, ще успеем да видим човека до нас. Виждането, за съжаление,  е най- трудната част.  Не гледане,  а виждане. Гледането е с посока навън, виждането е – към душата на човека.  Ето до там малцина достигат.  Ако ще стоиш на повърхността – стой, но ако решиш да „видиш“  – лесно няма, има обич.

Защо са ни така необходими обещанията за вечност на щастието? Защо искаме от другия да ни засвидетелства емоция чрез сигурността, че ще я има и утре? Не е ли това опит да се самоубедим, че ще ни има така,както сме се планирали в собствените си представи? Защото, ако НЕЩОТО е там, думи и констатации не биха могли да ни убедят в противното? Но сякаш имаме нужда от потвърждение, от знак, че си струва. Защото кой дръзва да играе на „руска рулетка“ със собствените си представи?
И ето, научаваме се да виждаме, онова, което не ни харесва, да го приемем и направим част от живота си. Защото каквото и да е, то е истинността, то е беззнаковият механизъм, който пречупва представата и я прави реалност. И съзнанието започва да улавя онези малки, но ужасно важни факти. Подрежда ги по смисъл. И каквото и да е, където и да ни запрати, това е времето сега.

А завинаги…няма

Българин

Ако родната земя не ви понася и ви е дотегнало/писнало/гади ви се от:

– беззаконие
– безнаказаност
– унижение
– безпринципност
– чалга общество(не чалга музика)
– липса на морал, етика и нормални човешки отношения
– грубост и арогантност – в заведенията, на работното място, в градския транспорт, по улиците…
– това да бачкате като животно за някакъв човешки минимум
– това вие да сте толерантни към нетолерантни хора
– погазване на достойнство
– умиране, защото държавата не поема 10000000 заболявания
– силиконови цици, устни, поведение, гримаси, личности
– изпращане на смс-и на DMS номера за поредното умиращо дете/майка/баща
– оскотяване на обществото
– позьорщина
– лицемерие
– нормата за прогрес да е „дебелокож и нагъл“
– тъпи реалитита, които уж са извадка на обществото
– от „опа“ вместо „извинявай“
– да сте изненадан от любезно отношение и да се чудите на какво се дължи
– всеки ден да е „борба“
– да давате максимума, а да получавате минимума
– от още твърде много неща….

то вие сте 100% Българин и заслужавате нещо по-добро.

Дамата и Селфито

Ама, много е хубава тази жена…..

Една хубава жена и безброй селфита. Една хубава жена и един единствен въпрос – Разбрах, че сте хубава, а нещо друго, има ли?

Ако сте хубава и щастлива жена, защо, по дяволите, ви е необходимо непрекъснато да запълвате общественото пространство със снимчици, тип  „selfie“? Под „непрекъснато“ – имам предвид – постоянно, ежедневно, методично чупене на устни и повдигане на вежди (поне едната).

Ясно е, че „хващате“ око.  Ясно е, че интернет пространството ще „избухне“ с многобройни лайкове,  а точенето на лиги ще предизвика наводнение.  Ще ни дарите ли и с малко личност, защото зад поредния кадър, излязъл изпод протегнатата ви ръка е трудно, невъзможно дори, да се свържe лицето с личност.

Вече си мисля, че сте просто хубава и това е единственото, което можете да споделите със света. Защото, щастливата жена не си прави снимки в спалнята на леглото – тя просто е твърде заета с правене на  „щастие“ в това легло.

….  а нещо друго, има ли?

5 начина, за да живеете по-пълноценно

  1. Обикнете първо себе си! Такива, каквито сте като личности. Възприятията ви  за вас самите, неминуемо влияят върху възприятията на другите към вас.
  2. Работете! Може да не е това, за което сте получили диплома. Но работете. Дайте си възможност да излезете извън клишето“Аз имам диплома за…. и друго няма да работя“. През годините човек преоткрива себе си и понякога започва да се занимава с коренно различни неща. Ако те ви носят радост, правят ви уверени и щастливи – за какво и кога сте получили диплома, няма никакво значение.
  3. Борете се! Със себе си! Със системата – с всичко, което не ви харесва. Себеизразяването и желанието за подобрение в личен и социален аспект, ще ви накарат да се чувствате пълноценни и живи.
  4. Пътувайте!  До  близки и далечни места. Дори да имате в джоба си пари само за билет към вашата дестинация – пътувайте. Изучавайте света извън познатото и ще намирате повече смисъл в нещата. Особено, ако ви е дотегнало или се чувствате притиснати от живота, който водите. Разбира се, за да изпълните всичко това, ще трябва да изпълните първо  2- ра точка.
  5. Отделяйте време за близките си! Няма по-пропиляно време от това, в което винаги намирате „логични“ причини да не обърнете внимание на най-скъпите ви хора. В забързаното ежедневие, наистина, не винаги е възможно  осъществяването на това начинание. Но, ако планувате времето си добре, ще намирате такова и за близките ви хора.

10 типа хора, без които ще живеете по-щастливо

  1.  Обществено ангажирания индивид, който на най-обикновено социално ниво има асоциално поведение.
  2.  Вечните черногледци и критикари.
  3.  Тези, които са изпълнени с непрекъснати съмнения както за себе си, така и за другите.
  4.  Тези,  за които вашите мечти са смешни и незначителни.
  5.  Тези, които подлагат на десекция личността ви и откриват във всяко ваше действие само грешните ходове(далече съм от мисълта, че някой е безгрешен).
  6.  Тези, за които сте просто  пълнеж на личното им пространство.
  7.  Тези, които  дефинират щастието с парична единица.
  8.  Тези, които все „не искат“, „не могат“, „не знаят“, „не обичат“,  „не намират“ , но очакват да могат и искат да знаят какво да намират и как да обичат.
  9.  Тези, за които „цената оправдава средствата“....не забравяйте, че в даден момент може вие да сте цената или средството.

10. Тези, които са на „вие“ със себе си и на „ти“ с целия останал свят.

Previous Older Entries

Top Posts & Pages

heartbeats

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

Sur Les Toits Parisiens

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

My Point Of View

and your point of acceptance

%d bloggers like this: