А аз съм джунгла.
Разпиляна съм – от главата до петите.
Човъркам отвътре навън и кармично връзвам възелчета…

Advertisements

Душата ти не е сергия, на която всеки гладен може да си напазарува. Да избере и да претегли колко иска. Да избере друга сергия, в случай, че твоята вече не е отрупана с най-хубавото, най-прясното и най-примамливото.

Душата ти е място, на което не допускаш търговия. Душата ти не(се)продава.

Душата ти е за обичане. Не сезонно, а целогодишно.

Не вярвам в съвпаденията, а още по-малко в случайностите.
Вярвам в нестихващия копнеж , в (под)съзнателните молитви към Вселената, в малките крачки по калдъръмите на собствените ни животи.
Вярвам в протритите стъпала от ходене по мъките, в чистите очи на Съдбата.
Вярвам, че обичта е най-велика в своята слабост.
Вярвам, че щастието и нещастието съществуват закономерно заедно и така трябва да бъде. За да бъдем ние…
Не вярвам, че доброто винаги побеждава, но вярвам, че Кармата намира своя начин да уравновеси везните.
Вярвам, че искаме повече, отколкото ни е нужно и получаваме повече, отколкото заслужаваме. Вярвам, че сме слепци за щастието.
Вярвам, че несбъднатите желания имат своя смисъл.
Вярвам, че най- ценните неща в тоя живот са малки, искрящи звезди!

We fall

women writing berlin lab

At some point of our lives we all fall!

And probably most of us manage to continue the journey of their lives with minimum damages.

Or at least that is what the world wants to see. And that is what the most of us will pretend to be.

So we pretend! That we never fall, that we are 99% of the time the most happiest people on the planet. We pretend that we can handle anything and our lives are nothing but an extraordinary fairytale.

Every fall is a painful transformation of the life we used to have. 

We need to give ourselves the permission to love every piece of our unhappiness, our bruises and all the piece that we need to put back together.

Falling cannot bring you down. Pretending that you never did- can.

by Mira Tosheva

Mira is originally from Bulgaria but is currently living in Berlin…

View original post 21 more words

Петолиние

Клавиш по клавиш,

нота по нота,

до последното петолиние на сърцето…

до финалния акорд на душата …

до два полутона обич между тях.

Нота до нота,

клавиш до клавиш,

мелодия след мелодията,

един акорд стига,

за да полетиш!

 

 

октомврийско

Октомври отдавна се скита-

студен и самотен -годишно,

раздава съдбовните карти –

за никому нищо излишно.

Октомври е в чашата вино,

в нежните ласки за двама,

в моето тъмно червило

целувам те- значи е рано.

Отмерва октомври секунди

и топли прегръдки нарежда,

щом думи без думи отекват

обичта е едничка надежда.

Недописано

намерих те!

о, знаеш ли къде
се беше скрил за толкоз време?

в едни неписани и кратки редове,
в едно нестихващо любовно време.

сега си тук,
и редовете оживяват,
като реалност всичко е сега.

открих те,
и запаметявам,
ще те допиша след това.

Онзи ден ме попитаха
как си представям любовта –
да я опиша с няколко думи.
Използвах само една-
тя пък се оказа име.

разбрах, че те обичам,
когато се улових,
че се правя на шут,
само, за да те чуя как се смееш.

после съжалих,
че не съм се родил клоун.

-Ти и твоята любов. Няма любов, братко, няма в тоя окаян свят.
Хората окаяни-любовта им същата. Болна стана тая любов. Неразбираема, глуха … хората не си говорят вече- упрекват се, странят, гневят се и като ги питаш какво не е наред, всичко е ок- ти отговарят. Ама ги боли, отвътре им е пепел, милеят за прегръдка, за целувка, за добра дума, а се борят с все сила да покажат, че не им пука. Че това са неща за слабаци. Всички станаха исполини- силни, издръжливи, непукисти.
А аз още помня Дара. Помня я сякаш всеки момент ще се покаже отнякъде, ще се втурне към мен и аз ще заприличам на себе си. Така ми се иска да приличам на себе си отново, помня се различен и някак си липсвам. Помня, че това нашето беше любов.

Previous Older Entries

The writing collection

I believe that the most precious things in this life are small, shimmering stars!

heartbeats

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

Sur Les Toits Parisiens

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

%d bloggers like this: