Петолиние

Клавиш по клавиш,

нота по нота,

до последното петолиние на сърцето…

до финалния акорд на душата …

до два полутона обич между тях.

Нота до нота,

клавиш до клавиш,

мелодия след мелодията,

един акорд стига,

за да полетиш!

 

 

Advertisements

октомврийско

Октомври отдавна се скита-

студен и самотен -годишно,

раздава съдбовните карти –

за никому нищо излишно.

Октомври е в чашата вино,

в нежните ласки за двама,

в моето тъмно червило

целувам те- значи е рано.

Отмерва октомври секунди

и топли прегръдки нарежда,

щом думи без думи отекват

обичта е едничка надежда.

Недописано

намерих те!

о, знаеш ли къде
се беше скрил за толкоз време?

в едни неписани и кратки редове,
в едно нестихващо любовно време.

сега си тук,
и редовете оживяват,
като реалност всичко е сега.

открих те,
и запаметявам,
ще те допиша след това.

Онзи ден ме попитаха
как си представям любовта –
да я опиша с няколко думи.
Използвах само една-
тя пък се оказа име.

разбрах, че те обичам,
когато се улових,
че се правя на шут,
само, за да те чуя как се смееш.

после съжалих,
че не съм се родил клоун.

-Ти и твоята любов. Няма любов, братко, няма в тоя окаян свят.
Хората окаяни-любовта им същата. Болна стана тая любов. Неразбираема, глуха … хората не си говорят вече- упрекват се, странят, гневят се и като ги питаш какво не е наред, всичко е ок- ти отговарят. Ама ги боли, отвътре им е пепел, милеят за прегръдка, за целувка, за добра дума, а се борят с все сила да покажат, че не им пука. Че това са неща за слабаци. Всички станаха исполини- силни, издръжливи, непукисти.
А аз още помня Дара. Помня я сякаш всеки момент ще се покаже отнякъде, ще се втурне към мен и аз ще заприличам на себе си. Така ми се иска да приличам на себе си отново, помня се различен и някак си липсвам. Помня, че това нашето беше любов.

***

Играем я чудесно таз игра
отричане,забрава, катаклизъм
Умори се някак любовта,
потънала в горчивия ни реализъм.

Любовта изчерпа си капацитета-
да ни пази и боготвори,
сложихме й ний въжето,
и затворихме й всичките врати.

От утре вече няма да играем
на отричане, забрава, катаклизъм.
Любовта отиде си от тук.
На любовта й липсва вече героизъм.

Във думи многословни се обърка,
една уж спретна жена.
И мъдростите посивели,
посивяла и самата тя.

Да помълчим

Там, където думите не стигат,
има други изразни средства-
мълчанието.
Понякога е по-красноречиво
от всички думи взети заедно,
умножени по две и разпръснати
между хората.
Да помълчиш не е отчуждение,
да помълчиш не е загуба..
да помълчиш, докато обичаш,
е като да усещаш, без да докосваш.

Изгасих последната цигара,

една угарка, малко дим.

Не всичко в живота се забравя,

не всичко можем да простим.

Previous Older Entries

Top Posts & Pages

heartbeats

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

Sur Les Toits Parisiens

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

My Point Of View

and your point of acceptance

%d bloggers like this: