Петолиние

Клавиш по клавиш,

нота по нота,

до последното петолиние на сърцето…

до финалния акорд на душата …

до два полутона обич между тях.

Нота до нота,

клавиш до клавиш,

мелодия след мелодията,

един акорд стига,

за да полетиш!

 

 

октомврийско

Октомври отдавна се скита-

студен и самотен -годишно,

раздава съдбовните карти –

за никому нищо излишно.

Октомври е в чашата вино,

в нежните ласки за двама,

в моето тъмно червило

целувам те- значи е рано.

Отмерва октомври секунди

и топли прегръдки нарежда,

щом думи без думи отекват

обичта е едничка надежда.

Недописано

намерих те!

о, знаеш ли къде
се беше скрил за толкоз време?

в едни неписани и кратки редове,
в едно нестихващо любовно време.

сега си тук,
и редовете оживяват,
като реалност всичко е сега.

открих те,
и запаметявам,
ще те допиша след това.

Share this:

Онзи ден ме попитаха
как си представям любовта –
да я опиша с няколко думи.
Използвах само една-
тя пък се оказа име.

Share this:

разбрах, че те обичам,
когато се улових,
че се правя на шут,
само, за да те чуя как се смееш.

после съжалих,
че не съм се родил клоун.

Share this:

-Ти и твоята любов. Няма любов, братко, няма в тоя окаян свят.
Хората окаяни-любовта им същата. Болна стана тая любов. Неразбираема, глуха … хората не си говорят вече- упрекват се, странят, гневят се и като ги питаш какво не е наред, всичко е ок- ти отговарят. Ама ги боли, отвътре им е пепел, милеят за прегръдка, за целувка, за добра дума, а се борят с все сила да покажат, че не им пука. Че това са неща за слабаци. Всички станаха исполини- силни, издръжливи, непукисти.
А аз още помня Дара. Помня я сякаш всеки момент ще се покаже отнякъде, ще се втурне към мен и аз ще заприличам на себе си. Така ми се иска да приличам на себе си отново, помня се различен и някак си липсвам. Помня, че това нашето беше любов.

***

Играем я чудесно таз игра
отричане,забрава, катаклизъм
Умори се някак любовта,
потънала в горчивия ни реализъм.

Любовта изчерпа си капацитета-
да ни пази и боготвори,
сложихме й ний въжето,
и затворихме й всичките врати.

От утре вече няма да играем
на отричане, забрава, катаклизъм.
Любовта отиде си от тук.
На любовта й липсва вече героизъм.

Share this:

Във думи многословни се обърка,
една уж спретна жена.
И мъдростите посивели,
посивяла и самата тя.

Да помълчим

Там, където думите не стигат,
има други изразни средства-
мълчанието.
Понякога е по-красноречиво
от всички думи взети заедно,
умножени по две и разпръснати
между хората.
Да помълчиш не е отчуждение,
да помълчиш не е загуба..
да помълчиш, докато обичаш,
е като да усещаш, без да докосваш.

Share this:

Изгасих последната цигара,

една угарка, малко дим.

Не всичко в живота се забравя,

не всичко можем да простим.