Когато лалетата не бяха просто лалета

Ухае на нещо познато

на нещо, което ме радва!

Ухание на цветя, на лалета – всякакви

И като на  филмова лента,

се връща един миг – не така далечен

Когато лалетата не бяха просто лалета

и  мигът не беше само миг.

Когато  докосването беше повече от думи,

Когато  всичко бе възможно.

Лалета… как ме връщат назад

Припомням си …

Усещам с всяка частица на тялото си …. онзи миг!

Защо се сещам чак сега?

Може би, защото лалетата не бяха просто лалета.

Ако имах гумичка….

Ако имах гумичка…
щях да те изтрия
Да залича онова,
което казват, че времето лекува
Да те подмина,
от страх, че ще останеш повече,
отколкото ми се иска
Ако имах гумичка…
щях да залича и онова…хубавото –
то навява спомени
И тях бих изтрила…
не са ми нужни вече
Връщат ме назад, 
а не натам съм поела.
А ми се иска да не трябваше да трия,
Затова ще описвам мислите си с целувки, 
ще говоря – обичайки, 
ще желая – мълчешком
Искам да изкрещя желанията си,
сякаш, за да отмия факта на неосъществяването им…
И без съжаление за непостигнатото,
да пренаредя себе си,
някак да се препрограмирам.
По-малко да мисля,
повече да чувствам…нещата.
Забравя ми се
Ако имах гумичка… но нямам…

Истинско

Тя нямаше нужда от него,

той беше част от нея…

носеше го в себе си

И се надяваше и при него да е така.

Нямаше нужда да й обещава,

всяка негова дума беше обещание – за нещо истинско и хубаво

Прииска й се да остане в ръцете му… завинаги,

Там се чувстваше така сигурна и защитена!

Нямаше нужда от друго… достатъчно й бе

приглушеното чувство за обич,

което изпълваше стаята с всеки негов поглед!

Не  й се говореше…думите бяха излишни…

И за първи път се усети разколебана…за собствените си усещания

Прииска й се да говори….

За ученето в движение

Не се страхувам… научих се да губя….доброволно

Да искам… повече… отколкото ми дават

Да се боря за неща , в които вярвам

Да  градя, а не да разрушавам

Научих се на достойнство…

Да  се пазя, защото струвам скъпо…

И в движние се уча да съм егоист…

Не ми харесва…

И внезапно и се прииска да е другаде

Да се откъсне от старите мисли и чувства

Искаше да е по-близо до себе си

Да е сама, но не самотна

Бележка

… повече….

Напоследък съм си в повече

Но някак положително

Чета повече

Пиша повече

Обичам повече

Намирам разни неща и това ми дарява усмивка

Слушам повече

Питам  по-малко

Мечтае ми се и

Мечтая повече – за хубави неща

Намислям  си  желания

Истински и постижими

Отлагам по-малко

Усмихвам се повече

Хубаво ми е и не ми е в повече!

 

Вдъхновяваш ме

Вдъхновяваш ме, да се (те) обичам, да  се преоткривам,  да боря разума със стих

Да градя, а не да разрушавам

Вдъхновяваш ме да се очаровам от света, така сякаш сега го опознавам

Да искам да постигам, без ограничения

Вдъхновяваш ме … така осезаeмо….

Вдъхновяваш ме да се усмихвам и причината да съм аз

Да се радвам ….

Вдъхновяваш ме да  обичам , без въпросителни!!!

Вдъхновяваш ме да се преоткривам!!!

 

Мястото

Там думите не идваха

Спираше и започваше отново, но някак пресилено  звучеше всичко

Опита се да пише, да мисли, да събере емоциите и просто да ги излее, както обикновено.

Това място вече не беше същото,

Не я вдъхновяваше, не я радваше , не я връщаше към хубави спомени

Сега изглеждаше по-скоро тягостно на фона на новия й живот

И това я натъжи!

Разбра, че и най-стабилните неща търпят промени,

И ако преди сe връщаше там, за да намери себе си,

Сега се чувствашe много по-изгубена!

Опита се да прогони усещането за тотално объркване , но не се получи

То остана , като досадна мисъл ,която щеше да промени възприятията й завинаги!

Без думи

Очите ти в очите ми,

Ръцете ти , в ръцете ми.

И тишината, и любовта без думи,

И усещането за пълнота в напълно празна стая.

И аз, така смирена, притихнала във тебе.

Нищо повече не искам…!

Очите ми в очите ти,

Ръцете ми в ръцете ти.

Обичам те до бездихание…безгранично, тихо.

плахо, за да не избягаш…

Обичам те без очаквания и стремежи,

Обичам те, заради теб самия.

Обичам те в забързания делник,

И в нощите, когато ме прегръщаш и

Двамата стоиме…мълчешком

Обичам те… и тази обич е така красива

И  е  красива, защото ме обичаш.

И все па…

И все пак като се замисля, осъзнавам, ча накрая на всяка мисъл, мога да добавя – Описвам мислите си с целувки,  говоря – обичайки,  желая – мълчешком,  искам – без да чакам,  събирам – само истини!

 

Бележка

Previous Older Entries

Top Posts & Pages

heartbeats

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

Sur Les Toits Parisiens

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

My Point Of View

and your point of acceptance

%d bloggers like this: