Ако имах гумичка….

Ако имах гумичка…
щях да те изтрия
Да залича онова,
което казват, че времето лекува
Да те подмина,
от страх, че ще останеш повече,
отколкото ми се иска
Ако имах гумичка…
щях да залича и онова…хубавото –
то навява спомени
И тях бих изтрила…
не са ми нужни вече
Връщат ме назад, 
а не натам съм поела.
А ми се иска да не трябваше да трия,
Затова ще описвам мислите си с целувки, 
ще говоря – обичайки, 
ще желая – мълчешком
Искам да изкрещя желанията си,
сякаш, за да отмия факта на неосъществяването им…
И без съжаление за непостигнатото,
да пренаредя себе си,
някак да се препрограмирам.
По-малко да мисля,
повече да чувствам…нещата.
Забравя ми се
Ако имах гумичка… но нямам…

Истинско

Тя нямаше нужда от него,

той беше част от нея…

носеше го в себе си

И се надяваше и при него да е така.

Нямаше нужда да й обещава,

всяка негова дума беше обещание – за нещо истинско и хубаво

Прииска й се да остане в ръцете му… завинаги,

Там се чувстваше така сигурна и защитена!

Нямаше нужда от друго… достатъчно й бе

приглушеното чувство за обич,

което изпълваше стаята с всеки негов поглед!

Не  й се говореше…думите бяха излишни…

И за първи път се усети разколебана…за собствените си усещания

Прииска й се да говори….

Споделяне:

И внезапно и се прииска да е другаде

Да се откъсне от старите мисли и чувства

Искаше да е по-близо до себе си

Да е сама, но не самотна

И все па�…

И все пак като се замисля, осъзнавам, ча накрая на всяка мисъл, мога да добавя – Описвам мислите си с целувки,  говоря – обичайки,  желая – мълчешком,  искам – без да чакам,  събирам – само истини!