С теб

Рисувам се с ръцете ти.
Говоря с устните ти.
Бягам с мислите ти.
Искам с желанията ти.
Чакам с търпението ти.
Страдам от раните ти.
Заспивам с мислите ти.
Чета с очите ти… по мен.
Очаквам с надеждите ти.
Обичам с любовта ти.
Боря се със страховете ти.
Ти ли си онази друга част,
половината от мен,
търсеща половината на себе си?

Advertisements

Познавам те

Познавам те…
по топлия ти глас,
по тихите ти стъпки,
по онази усмивка,
предизвикваща усмивките ми
в големи количества…чести
като майски дъжд.
Познавам те…
по тихата въздишка,
с която се отдалечаваш,
по мислите,
които остават и след теб.
Познавам те…
по настроенията ти,
връхлитащи ме без предупреждение…
Познавам те…
по мене,
по историята, която създаваш
и доразвиваш ден след ден
познавам те
и пак бих те познала…
по себе си.

безмълвно

и тя се усети,
спокойна в ръцете му,
окрилена от тихото му присъствие в живота й,
не искаше да тръгва
и той искаше да остане
но можеха ли…
да бъдат същите.
въпросителни
без отговори,
безметежна борба
титаничен сблъсък на вселени,
на любови.
времево разминаване…
притисна я до себе си
чуваше сърцето й как бие
прегърна я силно…
беше чакал толкова дълго.
само усещания
без нито една дума
помежду им.
имаше ли нужда да говорят?
бяха си казали всичко
беше време да помълчат…

презокеанска любов

презокеански връзки
презокеански обещания
за любов.
презокеански мечти
за нещо бъдещо,
красиво.
презокеански копнежи,
презокеански раздели,
презокеански сбогувания,
на наранени от себе си хора.
презокеански молитви
за щастие,
презокеански желания
да бъдат
отново,
презокеанска любов-
и безнадеждна,
и чакана,
и искана.
презокеанска любов-
така мъчителна.
презокеански разстояния
чакат да ги съберат.
презокеански усещания за загубата на любим
презокеанска надежда,
която се издига над океана като дим.

въздишка с привкус на любов

моментът,
така чакан,
толкова желан
и сега така разколебан…
от всичко преди
моментът
и признанието
о как хубаво звучат
какво не е наред?
…..
моментът..
един е
този е,но…
въздишка
с привкус на любов,
с привкус на съмнение
въздишки, моменти
моменти с въздишки
редуват се безспир.

стъпки

стъпки неясни в сърцето утекват
стъпки..
следи
стъпки…
след мене…
оставям ти.
стъпвам на пръсти,
за да не усетиш,
че съм аз.
въздухът ще ме разнесе по тебе
ще ме усетиш,
когато съм далече
но сега ще стъпвам
тихо,
за да не разбереш,
че съм наблизо.
стъпвам на пръсти,
минавам край тебе

чуй ме…

За кратката среща на щастието и тъгата

Наскоро го попитах-
„Защо си така тъжен“,
„Не зная“ – отвърна ми той.
Но очите му, ако можехте да видите очите му, те казваха всичко!
А той беше тъжен,
като малко момче,
беше самотен сред голямото множество от хора,
животи, пространства.
„Бори се“ – казах му аз,
той замълча- аз също.
Хвана ме яд, че се оставя на тъгата да го обземе…
Така ми се прииска да го заведа на някое място и да му кажа –
„Ето, тук ще си щастлив“ –
но нямаше къде да го заведа!
Не беше заради мястото или хората,
тъгата беше част от него, като нещо, с което той просто бе свикнал.
А аз ли?
Аз кипях от енергия, от щастие … по всичко
и исках той да вземе част от това щастие…
повече не го видях…
дали е намерил щастието след това? –
не зная…

монолог на сърцето

сърцето й не издържа…
предавано преди,
сега за последно
понася упостошителния удар.
разрушителен
като приливна вълна,
унищожаваща всичко по пътя си.
финален монолог на сърцето,
останало без сили
от очакване,
от обичане
финален монолог-
стенание
отчаян вик
и после тишина,
сърцето й не издържа…

Моментът с въпросителната….

той..
очите му към нея
сърцето му се бори
разумът му надделява,
а сърцето му неуморно
го приканва да го чуе
не чува и не вижда той
тя…
очите й към него
сърцето й притихнало..
от страх да не бъде наранено
разумът й надделява…
моментът с въпросителната,
а после…

разминават се…
за кой ли път се срещат
разминават се…
за последен път…

……

прелюдии към
връзки
коментари за тях
ненужни оценки
многобройни бележки
файлове на сърцето
програмиране на действия
потребители всякакви
настройки за тях
добавяне на нови
преинсталиране
и после
рестарт
обновяване
Shut down
загуба на информация
изтриване на спомени…

Previous Older Entries

Top Posts & Pages

heartbeats

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

Sur Les Toits Parisiens

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

My Point Of View

and your point of acceptance

%d bloggers like this: