С теб

Рисувам се с ръцете ти.
Говоря с устните ти.
Бягам с мислите ти.
Искам с желанията ти.
Чакам с търпението ти.
Страдам от раните ти.
Заспивам с мислите ти.
Чета с очите ти… по мен.
Очаквам с надеждите ти.
Обичам с любовта ти.
Боря се със страховете ти.
Ти ли си онази друга част,
половината от мен,
търсеща половината на себе си?

Познавам те

Познавам те…
по топлия ти глас,
по тихите ти стъпки,
по онази усмивка,
предизвикваща усмивките ми
в големи количества…чести
като майски дъжд.
Познавам те…
по тихата въздишка,
с която се отдалечаваш,
по мислите,
които остават и след теб.
Познавам те…
по настроенията ти,
връхлитащи ме без предупреждение…
Познавам те…
по мене,
по историята, която създаваш
и доразвиваш ден след ден
познавам те
и пак бих те познала…
по себе си.

безмълвно

и тя се усети,
спокойна в ръцете му,
окрилена от тихото му присъствие в живота й,
не искаше да тръгва
и той искаше да остане
но можеха ли…
да бъдат същите.
въпросителни
без отговори,
безметежна борба
титаничен сблъсък на вселени,
на любови.
времево разминаване…
притисна я до себе си
чуваше сърцето й как бие
прегърна я силно…
беше чакал толкова дълго.
само усещания
без нито една дума
помежду им.
имаше ли нужда да говорят?
бяха си казали всичко
беше време да помълчат…

презокеанска любов

презокеански връзки
презокеански обещания
за любов.
презокеански мечти
за нещо бъдещо,
красиво.
презокеански копнежи,
презокеански раздели,
презокеански сбогувания,
на наранени от себе си хора.
презокеански молитви
за щастие,
презокеански желания
да бъдат
отново,
презокеанска любов-
и безнадеждна,
и чакана,
и искана.
презокеанска любов-
така мъчителна.
презокеански разстояния
чакат да ги съберат.
презокеански усещания за загубата на любим
презокеанска надежда,
която се издига над океана като дим.

въздишка с привкус на любов

моментът,
така чакан,
толкова желан
и сега така разколебан…
от всичко преди
моментът
и признанието
о как хубаво звучат
какво не е наред?
…..
моментът..
един е
този е,но…
въздишка
с привкус на любов,
с привкус на съмнение
въздишки, моменти
моменти с въздишки
редуват се безспир.

стъпки

стъпки неясни в сърцето утекват
стъпки..
следи
стъпки…
след мене…
оставям ти.
стъпвам на пръсти,
за да не усетиш,
че съм аз.
въздухът ще ме разнесе по тебе
ще ме усетиш,
когато съм далече
но сега ще стъпвам
тихо,
за да не разбереш,
че съм наблизо.
стъпвам на пръсти,
минавам край тебе
…
чуй ме…

……

прелюдии към
връзки
коментари за тях
ненужни оценки
многобройни бележки
файлове на сърцето
програмиране на действия
потребители всякакви
настройки за тях
добавяне на нови
преинсталиране
и после
рестарт
обновяване
Shut down
загуба на информация
изтриване на спомени…

Думите й

думите й –
те бяха всичко,
с което разполага-
поиска го със думи,
избяга пак със думи,
сънува го със думи,
почувства го със думи,
описа го със думи
и пак със думи продължи…
да рисува …
неща, ситуации, хора
със думи отказа да спре
със думи мечтае…
цветно…
думите й…
единственото,
което притежава със сигурност….

Споделяне:

поколеба се,
за миг и тръгна към нея
уверен, усмихнат
кога разбра, че е сбъркал?
по средата на пътя,
когато осъзна, че
нямаше към кого да върви,
че никой не го чака….

Pолята ми

играя роли всякакви,
преигравам,
сменям си лицата
ролите ми са различни
имам си любима-
да съм твоя
играла съм я много пъти
и всеки път по нещичко забравям
сменям моментите
променям думите
и накрая ролята е същата,
но малко по-различна
с нещо повече по нея
и с нещо повече по мене
все същата роля,
играна е толкова пъти,
а така ми е любима…