Другари в любовта

Аз не мога много да ти дам-
Едно сърце и две-три думи.
Безплътна, тиха ще е любовта.
Беззвучно ще отеква помежду ни.
Не мога нищо да ти обещая,
Руша си клетвите сама
И понякога ми идва даже
От всичко да се отрека.
И правя го-от слабост,от обида
И ставам тъмна и сама,
но няма да избягам първа от тебe
и от любовта.
Не мога да ти гарантирам и печалби,
Понякога ще губим в таз игра,
но иска ми се да повярвам,
че най-трудните моменти,
правят ни по-силни след това.
Аз не мога много да ти дам-
обещания за океани от любов,
Но винаги до тебе ще застана
Ако животът стане ни суров.
Аз не мога много да ти дам,
Но скъп другар ще ти остана,
И ако целият ти свят руши се,
Във моя пак ще те поканя.

Сбогувам се тихо

Сбогувам се тихо,
на пръсти излизам,
не мога до теб да стоя.
Отроня ли дума,
тя става излишна-
за тебе,
за мен,
за света.

Сбогувам се тихо,
без драми, без думи,
не моля за нищо сега.
Тежи ми,
повярвай,
тежи,
че отивам си просто така.

Сбогувам се тихо,
аз всичко ти казах.
Нали?
А ти само отвърна глава.
Каквото -такова.
Сега съм излишна,
затова не изпитвам вина.

Сбогувам се тихо,
и още по – тихо ще тръгна
по нови пътеки сама.
Сбогувам се някак
със тебе любими,
не към теб,
а към себе си пак ще вървя.