Петолиние

Клавиш по клавиш,

нота по нота,

до последното петолиние на сърцето…

до финалния акорд на душата …

до два полутона обич между тях.

Нота до нота,

клавиш до клавиш,

мелодия след мелодията,

един акорд стига,

за да полетиш!

 

 

Advertisements

октомврийско

Октомври отдавна се скита-

студен и самотен -годишно,

раздава съдбовните карти –

за никому нищо излишно.

Октомври е в чашата вино,

в нежните ласки за двама,

в моето тъмно червило

целувам те- значи е рано.

Отмерва октомври секунди

и топли прегръдки нарежда,

щом думи без думи отекват

обичта е едничка надежда.

Онези

Харесвам жените с остър ум и пиперлив език. Онези, които изричат думите като катаклизъм и предизвикат мъртви вълнения. Онези, които понасят загубите шумно, тихо, никак – както им е отвътре. Онези, които нямат свян да БЪДАТ. Онези, които се обличат- неподобаващо, защото така им харесва. Онези,които говорят истината- пак по същата причина. Онези, на които много малко им пука за дневния ред на света, защото са осъзнали, че като прашинка във Вселената нямат време за това. Онези, на които душата им е в зъбите и пак живеят, онези, които са минали през човешкия ад и пак се усмихват. Онези, които понякога нямат нищо освен себе си! Харесвам жените, които казват истини- нечовешки, грозни, но техни. Харесвам жени, на които живеенето,истинското(с цялата си пъстрота), не им е чуждо.
Да са повече си пожелавам!

Голяма раница, пълна с любов

 

Бърз поглед назад…

няколко необикновени приятелства, приютили най- лютите ни битки и съхранили най-светлите житейски моменти

няколко снимки, запечатали кривата на щастието

едно писмо, превърнало километрите разстояние в избледнели ивици

кратка равносметка… за моженето, обичането, изборите и мечтите

Глътка въздух…

Обич…

жената с най-зелените очи

и

момчето с  лъвското сърце…

Това ще взема с мен…

и една раница, пълна с любов!

 

 

 

 

 

 

 

 

Недописано

намерих те!

о, знаеш ли къде
се беше скрил за толкоз време?

в едни неписани и кратки редове,
в едно нестихващо любовно време.

сега си тук,
и редовете оживяват,
като реалност всичко е сега.

открих те,
и запаметявам,
ще те допиша след това.

Как подменяме личността си

В общуването си с хората често пъти сме свидетели как на пръв поглед съвсем нормални реплики ни показват, че има нещо нередно във външния ни вид, начина ни на живот или нашето поведение. Не става въпрос за крайни състояния.

С помощта на следващите примери ще се опитам да ви покажа колко деструктивно общуват хората помежду си. Примерите са много и със сигурност не се изчерпват с по-долу изброените. Думите носят послание и когато то е отправено неправилно, колелото се завърта в неправилната посока. А именно- води до подмяна на личността. Тук става въпрос за общуване между големи хора,което от своя страна предполага все пак някакво интелектуално ниво. Т.е. репликите са отправени към човек, който най- вероятно(с много малки изключения) е наясно със ситуацията , външния си вид, възприятията си за света.

„Колко си зиморничав/а“ 

Дребно нали? Какво толкова? -ще си помислите. Окачествяването на инидивида с упрек към възприятията му дори за времето? За мен не е нормално. След време този човек наистина започва да вярва, че е такъв и го казва вече пръв за себе си. ГРЕШКА! Ако на някой му е студено, просто му е студено. Не окачествявайте.Не e необходимо да се правите на големи познавачи на хората. Ако не се е наспал,например, e съвсем възможно телесната му температура да е по-ниска. А може да е просто студено.

„Колко си отслабнал/а ИЛИ Колко си надебелял/а.“

Каква е целта на подобна констатация? Този човек ще стане ли автоматично по – слаб или ще качи няколко килограма автоматично след като сте му наврели истина в очите? Било е с най-добри намерения? Наистина ли мислите, че в дома му няма огледала или че той не знае как изглежда. Как да подходите? – чакате да ви се зададе въпрос.Трудно е, но не е невъзможно. Тогава,когато човекът срещу вас поиска мнението ви за теглото си, тогава е мястото да го дадете. Не преди това. Вие не знаете в какъв момент се намира този човек и дали вашата констатация няма да повлияе отрицателно върху развитието му.

„Не трябва да обръщаш внимание на това или Това не би трябвало да ти влияе“. 

Всеки човек възприема света по различен начин. Вие не можете и не трябва да се опитвате да приобщите когото и да било към вашите възприятия. Човек трябва да има свободата да изразява себе си точно по начина, който намира за най-правилен към съответния момент. Никой не може да ви каже на кое трябва да обръщате внимание и кое трябва или не трябва да ви влияе. Вашата личност реагира на  света по точно определен начин,който e характерен за вас. Ядосали сте се? – значи ситуацията е предизвикала яд. По хиляди причини, за които никой не подозира. Зарадва ли сте се не нещо, което е дребно за другите? – Това, че е дребно за някой друг не трябва да омаловажава стойността му във вашия свят. Всичко, което изпитвате е проекция на вас самите и ако започнете да се вслушвате в по-горните реплики, ще започнете вероятно да изпитвате други емоции.Но ЧУЖДИ, А не ваши!

„Това е много трудно“. Класика! Защо е необходима тази реплика. Необходима е, защото в съзнанието на изричащия той/тя ви подготвя за това, което предстои. Защо не я замени например с “ Ще се справиш“ или „Давай смело напред“ или „Вярвам в теб?“.  Всяка една от тези реплики действа окриляващо и мотивиращо. Трудността е факт. Повтаряйки обаче това, ще накарате човекът да се фокусира само върху това,  а не върху преодоляването й. Когато сме изправени пред нещо, което е очевидно, че няма да е лесно какъв е смисълът да го повтаряме. Ако ще казвате нещо, нека то да е нещо оптимистично. Всяко нещо е трудно само и единствено, ако го гледаш откъм трудната му страна.

„Не трябва да пушиш“.

Ето как да отговорите следващия път. Това е моето тяло. С моето тяло мога да правя, каквото си пожелая. Грубичко,нали? Също толкова грубо като това някой да ви каже какво трябва и не трябва. Тази реплика всъщност е много безполезна. Ако изрисувате тялото с татуировки и смятате, че изглеждате супер, трябва ли да търпите някой да ви казва, че сте смешен, че не ви подхожда и т.н. Не! Никой не е отказал цигарите под натиск или мъмрене. Когато за вас е дошло време да го направите, ще се случи. Това обаче никога не става под нечия чужда диктовка. Разбира се рискувате някои хора да не останат до вас. Но тези,които останат, ще ви приемат и обичат такива,каквито сте. И то не само на думи.

Не бъркайте добрите намерения с желанието хората около вас да са ви по мярка. Не бъркайте желанието да сте в помощ на някого с навлизане в пространства, където нямате работа. Това, че сте честни и прями не значи нищо. Ако някой се е почувствал по-зле след вашата реплика какво значение има вашата честност.

Давайте мнение само, ако ви се поиска и оставете хората да живеят, както е добре за тях(не за вас)към съответния момент. Това, което е добро за вас,може да не е добро за някой друг. Или ако нямате какво хубаво да кажете, по-добре мълчете. Общувайте с позитивни изречения, лишени от критика, категоризиране. Думите ви трябва да окриляват, а не огорчават. Затова следващият път, когато решите да сте честни и да кажете на човека срещу вас какво мислите, си задайте въпроса: Питал ли ме е някой? и Какво ще постигна с това?

Онзи ден ме попитаха
как си представям любовта –
да я опиша с няколко думи.
Използвах само една-
тя пък се оказа име.

разбрах, че те обичам,
когато се улових,
че се правя на шут,
само, за да те чуя как се смееш.

после съжалих,
че не съм се родил клоун.

-Ти и твоята любов. Няма любов, братко, няма в тоя окаян свят.
Хората окаяни-любовта им същата. Болна стана тая любов. Неразбираема, глуха … хората не си говорят вече- упрекват се, странят, гневят се и като ги питаш какво не е наред, всичко е ок- ти отговарят. Ама ги боли, отвътре им е пепел, милеят за прегръдка, за целувка, за добра дума, а се борят с все сила да покажат, че не им пука. Че това са неща за слабаци. Всички станаха исполини- силни, издръжливи, непукисти.
А аз още помня Дара. Помня я сякаш всеки момент ще се покаже отнякъде, ще се втурне към мен и аз ще заприличам на себе си. Така ми се иска да приличам на себе си отново, помня се различен и някак си липсвам. Помня, че това нашето беше любов.

***

Потърсих я след много време. Дълго бях държал телефона преди да събера смелост да набера номера й.
Много вода беше изтекла оттогава, много неща се бяха променили. Търсех я с една надежда – тя да е останала същата. Щях да я позная по смеха, по несвързаните изречения, когато е притеснена, по мълчанието, когато знае отговора на въпроси, които просто не обича. Щях да я позная.

Набирам номера й. Няма отговор. Затварям и по изпотените си длани осъзнавам, че хлапашкото ми сърце бие учестено, а аз се чувствам като глупак. След минута телефонът иззвънява и аз разбирам, че вече съм направил нещо, което не знам дали искам да разбера как завършва. Винаги го правя – първата крачка и после не съм убеден, че искам да направя следващата. Не че не знам каква трябва да е тя- но не съм сигурен дали искам, дали мога, дали е моментът.

На третото позвъняване вдигам телефона и усещам, че гласът ми не звучи като мен. Събирам цялата си сила да се държа сякаш нищо особено не се случва. Говорим си общи неща, а аз искам да си излея душата, да сваля скапаната маска на герой и да й кажа… Но не се случва. Тя ме пита някакви неща, аз отговарям едносрично и усещам, че съм на път да съсипя разговора. Знам, че това я изнервя и че ще е последният път, когато ще говорим.

Страхливец.

След няколко минути, които ми се струват като цяло денонощие, тя казва, че трябва да затваря. А аз искам да я слушам поне още толкова. След кратко мълчание преди да затворим думите просто се спират някъде между разума и сърцето и за пореден път ТОЙ побеждава. Оставям телефона и го намразвам в същия миг. Искам да го счупя на хиляди парчета, защото ми я отне.

Познах я. По несвързаните изречения, по припряния начин, по който тя искаше да разбере дали аз съм същият. По смеха, който прикриваше разочарованието, че й се налага да води монолог.

Познах я. И я подминах.

Скапани страхове, скапани очаквания.

Ние не се разминахме като в романтична история. Ние се срещнахме много пъти. Поискахме се много пъти. Точно това не ни прости съдбата.

Не трябва да има прошка за човек, който непрекъснато се пита какво следва после. Който разрязва като с нож емоциите, за да види къде би имало пробойни и къде да очаква проблем. Такива хора не трябва да се докосват до любовта, защото й отнемат от харизмата- правят я обяснима, анализирана и целева.

А аз още помня лудото биене на сърцето ми…

Previous Older Entries

Top Posts & Pages

heartbeats

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

Sur Les Toits Parisiens

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

My Point Of View

and your point of acceptance

%d bloggers like this: