Не вярвам в съвпаденията, а още по-малко в случайностите.
Вярвам в нестихващия копнеж , в (под)съзнателните молитви към Вселената, в малките крачки по калдъръмите на собствените ни животи.
Вярвам в протритите стъпала от ходене по мъките, в чистите очи на Съдбата.
Вярвам, че обичта е най-велика в своята слабост.
Вярвам, че щастието и нещастието съществуват закономерно заедно и така трябва да бъде. За да бъдем ние…
Не вярвам, че доброто винаги побеждава, но вярвам, че Кармата намира своя начин да уравновеси везните.
Вярвам, че искаме повече, отколкото ни е нужно и получаваме повече, отколкото заслужаваме. Вярвам, че сме слепци за щастието.
Вярвам, че несбъднатите желания имат своя смисъл.
Вярвам, че най- ценните неща в тоя живот са малки, искрящи звезди!

Advertisements

We fall

women writing berlin lab

At some point of our lives we all fall!

And probably most of us manage to continue the journey of their lives with minimum damages.

Or at least that is what the world wants to see. And that is what the most of us will pretend to be.

So we pretend! That we never fall, that we are 99% of the time the most happiest people on the planet. We pretend that we can handle anything and our lives are nothing but an extraordinary fairytale.

Every fall is a painful transformation of the life we used to have. 

We need to give ourselves the permission to love every piece of our unhappiness, our bruises and all the piece that we need to put back together.

Falling cannot bring you down. Pretending that you never did- can.

by Mira Tosheva

Mira is originally from Bulgaria but is currently living in Berlin…

View original post 21 more words

Петолиние

Клавиш по клавиш,

нота по нота,

до последното петолиние на сърцето…

до финалния акорд на душата …

до два полутона обич между тях.

Нота до нота,

клавиш до клавиш,

мелодия след мелодията,

един акорд стига,

за да полетиш!

 

 

октомврийско

Октомври отдавна се скита-

студен и самотен -годишно,

раздава съдбовните карти –

за никому нищо излишно.

Октомври е в чашата вино,

в нежните ласки за двама,

в моето тъмно червило

целувам те- значи е рано.

Отмерва октомври секунди

и топли прегръдки нарежда,

щом думи без думи отекват

обичта е едничка надежда.

Онези

Харесвам жените с остър ум и пиперлив език. Онези, които изричат думите като катаклизъм и предизвикат мъртви вълнения. Онези, които понасят загубите шумно, тихо, никак – както им е отвътре. Онези, които нямат свян да БЪДАТ. Онези, които се обличат- неподобаващо, защото така им харесва. Онези,които говорят истината- пак по същата причина. Онези, на които много малко им пука за дневния ред на света, защото са осъзнали, че като прашинка във Вселената нямат време за това. Онези, на които душата им е в зъбите и пак живеят, онези, които са минали през човешкия ад и пак се усмихват. Онези, които понякога нямат нищо освен себе си! Харесвам жените, които казват истини- нечовешки, грозни, но техни. Харесвам жени, на които живеенето,истинското(с цялата си пъстрота), не им е чуждо.
Да са повече си пожелавам!

Голяма раница, пълна с любов

 

Бърз поглед назад…

няколко необикновени приятелства, приютили най- лютите ни битки и съхранили най-светлите житейски моменти

няколко снимки, запечатали кривата на щастието

едно писмо, превърнало километрите разстояние в избледнели ивици

кратка равносметка… за моженето, обичането, изборите и мечтите

Глътка въздух…

Обич…

жената с най-зелените очи

и

момчето с  лъвското сърце…

Това ще взема с мен…

и една раница, пълна с любов!

 

 

 

 

 

 

 

 

Недописано

намерих те!

о, знаеш ли къде
се беше скрил за толкоз време?

в едни неписани и кратки редове,
в едно нестихващо любовно време.

сега си тук,
и редовете оживяват,
като реалност всичко е сега.

открих те,
и запаметявам,
ще те допиша след това.

Как подменяме личността си

В общуването си с хората често пъти сме свидетели как на пръв поглед съвсем нормални реплики ни показват, че има нещо нередно във външния ни вид, начина ни на живот или нашето поведение. Не става въпрос за крайни състояния.

С помощта на следващите примери ще се опитам да ви покажа колко деструктивно общуват хората помежду си. Примерите са много и със сигурност не се изчерпват с по-долу изброените. Думите носят послание и когато то е отправено неправилно, колелото се завърта в неправилната посока. А именно- води до подмяна на личността. Тук става въпрос за общуване между големи хора,което от своя страна предполага все пак някакво интелектуално ниво. Т.е. репликите са отправени към човек, който най- вероятно(с много малки изключения) е наясно със ситуацията , външния си вид, възприятията си за света.

„Колко си зиморничав/а“ 

Дребно нали? Какво толкова? -ще си помислите. Окачествяването на инидивида с упрек към възприятията му дори за времето? За мен не е нормално. След време този човек наистина започва да вярва, че е такъв и го казва вече пръв за себе си. ГРЕШКА! Ако на някой му е студено, просто му е студено. Не окачествявайте.Не e необходимо да се правите на големи познавачи на хората. Ако не се е наспал,например, e съвсем възможно телесната му температура да е по-ниска. А може да е просто студено.

„Колко си отслабнал/а ИЛИ Колко си надебелял/а.“

Каква е целта на подобна констатация? Този човек ще стане ли автоматично по – слаб или ще качи няколко килограма автоматично след като сте му наврели истина в очите? Било е с най-добри намерения? Наистина ли мислите, че в дома му няма огледала или че той не знае как изглежда. Как да подходите? – чакате да ви се зададе въпрос.Трудно е, но не е невъзможно. Тогава,когато човекът срещу вас поиска мнението ви за теглото си, тогава е мястото да го дадете. Не преди това. Вие не знаете в какъв момент се намира този човек и дали вашата констатация няма да повлияе отрицателно върху развитието му.

„Не трябва да обръщаш внимание на това или Това не би трябвало да ти влияе“. 

Всеки човек възприема света по различен начин. Вие не можете и не трябва да се опитвате да приобщите когото и да било към вашите възприятия. Човек трябва да има свободата да изразява себе си точно по начина, който намира за най-правилен към съответния момент. Никой не може да ви каже на кое трябва да обръщате внимание и кое трябва или не трябва да ви влияе. Вашата личност реагира на  света по точно определен начин,който e характерен за вас. Ядосали сте се? – значи ситуацията е предизвикала яд. По хиляди причини, за които никой не подозира. Зарадва ли сте се не нещо, което е дребно за другите? – Това, че е дребно за някой друг не трябва да омаловажава стойността му във вашия свят. Всичко, което изпитвате е проекция на вас самите и ако започнете да се вслушвате в по-горните реплики, ще започнете вероятно да изпитвате други емоции.Но ЧУЖДИ, А не ваши!

„Това е много трудно“. Класика! Защо е необходима тази реплика. Необходима е, защото в съзнанието на изричащия той/тя ви подготвя за това, което предстои. Защо не я замени например с “ Ще се справиш“ или „Давай смело напред“ или „Вярвам в теб?“.  Всяка една от тези реплики действа окриляващо и мотивиращо. Трудността е факт. Повтаряйки обаче това, ще накарате човекът да се фокусира само върху това,  а не върху преодоляването й. Когато сме изправени пред нещо, което е очевидно, че няма да е лесно какъв е смисълът да го повтаряме. Ако ще казвате нещо, нека то да е нещо оптимистично. Всяко нещо е трудно само и единствено, ако го гледаш откъм трудната му страна.

„Не трябва да пушиш“.

Ето как да отговорите следващия път. Това е моето тяло. С моето тяло мога да правя, каквото си пожелая. Грубичко,нали? Също толкова грубо като това някой да ви каже какво трябва и не трябва. Тази реплика всъщност е много безполезна. Ако изрисувате тялото с татуировки и смятате, че изглеждате супер, трябва ли да търпите някой да ви казва, че сте смешен, че не ви подхожда и т.н. Не! Никой не е отказал цигарите под натиск или мъмрене. Когато за вас е дошло време да го направите, ще се случи. Това обаче никога не става под нечия чужда диктовка. Разбира се рискувате някои хора да не останат до вас. Но тези,които останат, ще ви приемат и обичат такива,каквито сте. И то не само на думи.

Не бъркайте добрите намерения с желанието хората около вас да са ви по мярка. Не бъркайте желанието да сте в помощ на някого с навлизане в пространства, където нямате работа. Това, че сте честни и прями не значи нищо. Ако някой се е почувствал по-зле след вашата реплика какво значение има вашата честност.

Давайте мнение само, ако ви се поиска и оставете хората да живеят, както е добре за тях(не за вас)към съответния момент. Това, което е добро за вас,може да не е добро за някой друг. Или ако нямате какво хубаво да кажете, по-добре мълчете. Общувайте с позитивни изречения, лишени от критика, категоризиране. Думите ви трябва да окриляват, а не огорчават. Затова следващият път, когато решите да сте честни и да кажете на човека срещу вас какво мислите, си задайте въпроса: Питал ли ме е някой? и Какво ще постигна с това?

Онзи ден ме попитаха
как си представям любовта –
да я опиша с няколко думи.
Използвах само една-
тя пък се оказа име.

разбрах, че те обичам,
когато се улових,
че се правя на шут,
само, за да те чуя как се смееш.

после съжалих,
че не съм се родил клоун.

Previous Older Entries

heartbeats

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

Sur Les Toits Parisiens

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

My Point Of View

and your point of acceptance

VINTAGE REFLECTION

By Amy Purfield-Clark

%d bloggers like this: