Двама

sa-two-years

Да сме двама винаги е по-добре.
Единичното убива ни,
държи ни настрани
и минават тихо дните,
и времето безмилостно руши.

Да сме двама-
истината пак е тук
не,
не вярвам,
че ще е измама,
ако доближим се
с теб един до друг.

Advertisements

Стискам палци

От утре спирам да съм … И как ще бъде отдавна не зная. Надигам се на пръсти, за да порасна. Не ставало така.  Трябвало и друго. Малко мъка, малко разум, малко пречупване на светлината. Малко мисъл – но в единствено число. Малко сила – много даже!!!

Силните всъщност са били  най- слаби. Споделено.

Така е тръгнало да става.

Да бъде. Нещо все ще стане. Ще се закърпи. Ще се прешие- на сто ката отново и ще застане в някаква непривична форма- ама да е там – да го има – нещото.

Стягам багажи, вадя и пренареждам, нужно-важно-непотребно-тежко. Няма нужда да тежи, ей, стига е тежало.

Една празна чанта и много надежди.

Побирам се в по-малко.  Мога много.  Човещината граници не знае. На три морета да я разпилееш-пак ще я има, пак ще е там- неумолима като съдбата, тиха като тишината, упорита като мен.

Все такава да остана…

Стискам палци!

Top Posts & Pages

heartbeats

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

Sur Les Toits Parisiens

За вдъхновението, мечтите и обичането без въпросителни!

My Point Of View

and your point of acceptance

VINTAGE REFLECTION

By Amy Purfield-Clark

%d bloggers like this: